— Мъжка работа — обясни й Джак. — Е, вече би трябвало да са я отвели в полицията — добави той, като погледна часовника си. — Адвокатите й могат да се скъсат от номера, но няма да успеят да се преборят със застрахователната измама.
— А Мики?
Джак погледна Клио.
— Джаспър си изпя всичко. Съдът може да погледне подозрително на човек с досие като неговото, но телефонните записи ще подкрепят твърденията му. А като свържат брънките, ще оплетат страхотна верига около врата на Анита. Тя е съучастничка в убийство, в това няма съмнение. Ще си плати за Мики. Ще си плати за всичко.
— Само като си помисля за нея в грозния оранжев затворнически гащеризон, който никак няма да отива на цвета на косата й, и настроението ми се оправя — каза Клио и вдигна бирата си. — Да пием за нас!
— Беше страхотен купон — ухили се Гидиън, като се надигна и раздвижи рамена. — Трябва да вървя.
— Къде отиваме?
— Ти не си поканена — отговори той, като леко тупна Клио по носа. — Мъл и мама ще дойдат с мен, за да получа и мъжки, и женски съвет, когато избирам подходящ пръстен.
— Ще ми купуваш пръстен? Ах, ти, глупав традиционалист такъв! — скочи тя и го целуна. — Тогава и аз ще дойда. Би трябвало аз да си избера пръстена, след като аз ще го нося.
— Няма да идваш. А аз ще го избера, тъй като аз ще ти го дам.
— Ужасно ограничение, но мисля, че мога да го преживея.
— Ще те поизпратим — каза Джак, като хвана Ребека за ръката. — Ще се отбием в полицията, за да изтръгнем някаква информация от Боб. Той може да устои на мен, но не и на красивата ирландка.
— Чудесна идея — ухили се Ребека и грабна якето си. — А после ще резервираме маса в някой чудовищно скъп ресторант и ще си направим диво празненство. Но първо ще помогнем на Тия да разчисти.
— Не, няма нужда. Предпочитам по-скоро да узная какво става. А и искам да видя пръстена на Клио.
— Аз също — засмя се Клио и се просна на канапето. — Ще ти помогна да разчистим, не се тревожи. Готин — обърна се тя към Гидиън, — не се страхувай да купиш нещо натруфено… Мога да го понеса.
Когато остана насаме с Тия, Клио се завъртя по корем и кръстоса крака във въздуха.
— Седни за минута. Кутиите от пица не бързат заникъде.
— Ако се заема с работа, няма да ми се струва, че времето минава бавно. Знаеш ли, през последния месец изядох повече пица, отколкото през целия си живот.
— Стой до мен и ще откриеш всички удоволствия на вредните храни.
— Никога не съм мислила, че ще се радвам на тълпи хора в дома си. Но се радвам. Струва ми се, че нещо не е наред, когато останалите ги няма.
— Чудех се дали вие с Мъл също няма да се втурнете към…
— Към кое? — попита Тия, като погледна трите орисници, които стояха сред празните бутилки и кутиите от пица. — Вече го направихме, нали?
— Не, имах предвид друго. „Докато смъртта ни раздели.“
— О, не сме говорили за това. Предполагам, че той няма търпение да се върне в Ирландия и да се заеме със семейния бизнес, да реши какво да прави със своя дял. Може би след… Може би, след като се установи, ще поговорим по въпроса.
— Времето е важно нещо, нали? — каза Клио и взе Клото. — Но мисля, че въпреки всичките онези неща със съдбата, понякога трябва да свършиш работата сам. Защо не го попиташ?
— Какво да го попитам? Дали иска да се ожени за мен? Не мога. Би трябвало той да ме попита.
— Защо?
— Защото той е мъжът.
— Да, да, има си пенис. Е, и? Обичаш го, искаш го, защо да не го попиташ? А после ще планираме тройна сватба. Убедена съм, че така е предопределено от съдбата.
— Да го попитам ли? — замислено повтори Тия. — Няма да имам достатъчно смелост.
Телефонът звънна в момента, когато Тия носеше празните кутии към кухнята. Тя вдигна слушалката бързо.
— Ало?
— Значи правиш проучвания, а, кучко?
Леденият глас скова гръбнака на Тия.
— Моля?
— Какво ти обеща той? Истинска любов? Вярност? Няма да ги получиш.
— Не разбирам — заекна Тия, като се върна във всекидневната и махна на Клио. — Анита, ти ли си?
— Не ми се прави на глупава. Играта свърши. Искам орисниците.
— Не знам за какво говориш — отвърна Тия, като завъртя телефона, за да могат и двете с Клио да чуват.
— Ако не изпълниш нарежданията ми, ще съжаляваш ужасно много за майка си.
— Майка ми? — скочи Тия и инстинктивно стисна ръката на Клио. — Какво за майка ми?
— Не се чувства много добре в момента. Нали, Алма?
— Тия! — Гласът на майка й беше слаб и задавен от сълзи. — Тия, какво става?
— Кажи й какво правя сега, Алма.
— Тя… Тия, тя е опряла пистолет в главата ми. Мисля, че застреля Тили. О, Господи, не мога да дишам.