Макар мястото да бе средна класа, а не като дупката, където двамата с Мълаки бяха прекарали незабравима вечер по време на едно пътуване до Лондон, Гидиън се зарадва, че майка му го бе изпратила тук въпреки яростната съпротива на Ребека.
Това не беше място за млада жена от добро семейство. Но очевидно Клио Толивър го намираше достатъчно подходящо.
Гидиън застана до бара и си поръча бира. Загледа се в танцьорките, останали само по прашки и татуировки, които се люлееха в синхрон около пилоните.
Той извади цигара, запали и се замисли за най-добрия подход. Предпочиташе директните пътища винаги когато е възможно.
Аплодисментите и подсвиркванията утихнаха и той се обърна към бармана.
— Клио Толивър на работа ли е тази вечер?
— Защо?
— Семеен въпрос.
Мъжът не отвърна на широката усмивка на Гидиън, а продължи да бърше бара.
— Някъде тук е — каза той и се отдалечи, преди Гидиън да успее да попита къде.
Гидиън реши да почака. Имаше и по-лоши начини за един мъж да си прекарва времето, отколкото да наблюдава как съблазнителни жени си събличат дрехите.
— Търсите едно от момичетата ми?
Гидиън обърна гръб на изпълнителката, която пълзеше по сцената като котка. Жената, която стоеше до него, бе почти с неговия ръст. Косата й беше платиненоруса и вдигната в сложна прическа. Беше облечена в делови костюм без блуза и снежнобелите й гърди се показваха между реверите.
Гидиън изпита срам от вторачения си поглед, когато видя лицето на жената и осъзна, че е достатъчно стара, за да му бъде майка.
— Да, госпожо — отговори той. — Търся Клио Толивър.
Марсела повдигна вежди, впечатлена от учтивостта му, и махна на бармана да й донесе питие.
— Защо?
— Извинете ме, но бих предпочел да говоря с госпожица Толивър по въпроса.
Без да погледне към бара, Марсела вдигна чашата със скоч, поставена пред нея от бармана. Помисли си, че младежът е греховно красив и има вид на човек, който би победил в схватка, но бе възпитан да уважава по-възрастните.
Макар и невинаги да се доверяваше на подобни учтивости, Марсела ги оценяваше.
— Ако създадеш неприятности на някое от момичетата ми, аз ще ти създам още по-големи.
— Бих предпочел напълно да избегна неприятностите.
— Погрижи се за това. Клио е следващата изпълнителка.
Марсела допи скоча, остави празната чаша на бара и се отдалечи на тънките си, остри токчета.
Отиде зад кулисите сред миризма на парфюм, пот и грим. Танцьорките й споделяха просторна стая с дълга редица огледала и плотове. Всяка си бе направила свое собствено гнезденце и плотовете бяха покрити с козметика, плюшени играчки и бонбони. Снимки на гаджета, филмови звезди и тук и там по някое бебе бяха закачени по огледалата.
Както винаги, в стаята бърбореха на няколко езика, клюкарстваха и се оплакваха. Оплакванията варираха от малки бакшиши, изневеряващи приятели и менструални болки до изморени и подути крака.
В средата на цялата лудница, сякаш на самотен остров, стоеше Клио и слагаше последната шнола в дългата си, самурено черна коса. Клио се държеше дружелюбно с останалите момичета, но не бе приятелка с нито едно от тях. Вършеше си работата добре, прибираше си парите и си отиваше у дома.
Както и самата Марсела бе постъпвала навремето.
— Един мъж разпитва за теб.
Тъмнокафявите очи на Клио срещнаха погледа на Марсела в огледалото.
— Какво разпитва?
— Просто разпитва. Много хубав. На около тридесет години. Ирландец. Тъмна коса. Сини очи. Отлични маниери.
Клио сви раменете си, покрити със строго, раирано сако в сиво.
— Не познавам такъв човек.
— Потърси те по име. Казал на Карл, че имате семейни връзки.
Клио се наведе напред и начерви устните си в убийствено червено.
— Не мисля така.
— Неприятности ли имаш?
— Не.
— Ако се опита да ти създаде някакви, просто махни на Карл и той ще го изрита навън — усмихна се Марсела. — Ирландецът е до бара. Няма начин да не го забележиш.
Клио кимна и обу черните обувки с остри токчета, които допълваха костюма й.
— Благодаря. Мисля, че мога да се справя с него.
— Да. Убедена съм, че можеш — кимна Марсела, като постави ръка на рамото й за момент, а после отиде да разреши спора за лъскавия червен сутиен, който водеха две от момичетата.
Ако се притесняваше, че някой е влязъл в бара, за да разпитва за нея, Клио не го показа. Все пак тя беше професионалистка. Независимо дали танцува в „Лебедово езеро“, или се съблича за европейските боклуци, за всеки изпълнител има определени стандарти.