Выбрать главу

Клио не познаваше никакъв ирландец. И определено не вярваше, че някой свързан със семейството й, би си направил труда да разпитва за нея. Това не можеше да стане, дори ако се спънеха в кървящия й труп на улицата.

Накрая стигна до извода, че мъжът сигурно е някакъв досаден задник, научил името й от друг клиент и решил да си опита късмета и да изчука евтино американската стриптийзьорка.

Но щеше да се прибере у дома разочарован.

Музиката започна, тя затвори очи и пропъди всички мисли от главата си. Съсредоточи се върху ритъма, а когато светлините проблеснаха, изскочи на сцената.

Гидиън замръзна с вдигната към устата бира.

Тя беше облечена като мъж, макар че никой не можеше да я обърка с такъв. Дори и ако си сляп, на гърба на галопиращ кон. В начина, по който се движеше в традиционния раиран костюм, имаше нещо невероятно еротично.

Музиката беше буйна, американски рок, а осветлението — ярко. Гидиън реши, че от страна на жената е много духовито да избере „Прикрий ме“ на Брус Спрингстийн за стриптийза си.

Жената определено знаеше какво прави. Свали сакото от рамената си, без да спре да се движи и за миг.

Останалите на сцената се въртяха, пързаляха или тресяха, а тя танцуваше. Резки и сложни движения, които показваха отличен стил и талант.

С едно от тези резки движения, Клио свали панталона си и Гидиън забрави за стила й.

Господи, тази жена имаше невероятни крака!

Тя използваше и пилоните, като се завърташе около тях с високо вдигнати нагоре крака. Косата й се люшкаше свободно по рамената в гъст кестеняв водопад. Гидиън не я забеляза кога разкопча ризата си, но сега тя се вееше около нея и разкриваше нежна дантела върху високи, стегнати гърди.

Той се опита да си каже, че гърдите й вероятно са силиконови, а и бездруго нямаха нищо общо с него, но усети как в устата му се събира слюнка, когато жената свали ризата си.

За да прочисти гърлото си, той отпи от бирата, после продължи да я наблюдава внимателно.

Беше го забелязала още в самото начало. Не го виждаше ясно заради светлините в очите си, но това не я притесняваше. Знаеше, че е там и вниманието му е съсредоточено върху нея.

Това не беше проблем. Нали по този начин си изкарваше парите.

Обърнала гръб на публиката, тя разкопча сутиена си. Скръсти ръце върху гърдите си и се завъртя. По кожата й блестяха капчици пот, а на устните й играеше студена усмивка, докато оглеждаше мъжете и преценяваше кои биха се разделили най-лесно с парите си.

Тя отметна коса назад и облечена само по черна прашка и високи токчета, се изви съблазнително, за да покаже на публиката за какво плаща.

Клио не обръщаше внимание на пръстите, които се плъзгаха по бедрата й, но забелязваше пъхнатите в бикините й пари.

Тя се отдръпна назад, когато един прекалено ентусиазиран клиент се протегна да я хване. Размаха пръст към него с движение, което би могло да бъде сбъркано със закачливо, и го изгледа презрително. Пълен кретен!

После изпълни същия номер от другата страна на сцената. Оттам виждаше по-добре мъжа до бара. Очите им се срещнаха. Той вдигна високо една банкнота и й кимна.

След това спокойно отпи от бирата си.

Искаше й се да бе видяла стойността на банкнотата, но си помисли, че си заслужава да отдели пет минути от времето си, за да разбере колко е готов да плати.

Тя се изкъпа спокойно и без да бърза, облече джинси и фланелка. Рядко влизаше в клуба след изпълнението си, но имаше доверие на Карл и останалите биячи на Марсела, които нямаше да позволят някой да я тормози.

А и обикновено клиентите обръщаха повече внимание на сцената и въображаемия секс, отколкото на жените наоколо.

С изключение на ирландеца до бара. Той не наблюдаваше сцената, макар че според нейното професионално мнение това бе едно от най-добрите изпълнения. Очите му останаха приковани в нея, докато тя вървеше към бара. И то на лицето, а не на гърдите й.

— Искаш ли нещо, готин?

Гласът й го изненада. Беше мек и нежен без грубостта, която очакваше от жена с нейната професия.

Лицето й не отстъпваше на тялото. Пищно и красиво с тъмни бадемовидни очи и пълни червени устни. Точно под дясната й вежда имаше малка бенка.

Кожата й беше мургава, гладка и съблазнително мека.

Ухаеше на сапун — още една изненада. Тя отпиваше лениво от висока бутилка с вода.

— Да, искам, ако вие сте Клио Толивър.

Тя се облегна на бара. Беше обута в маратонки, а не с високи токчета, но джинсите й бяха черни и прилепваха по краката й.

— Не изпълнявам частни поръчки.

— А говорите ли?

— Когато имам какво да кажа. Кой ти даде името ми?

Гидиън само повдигна банкнотата отново и забеляза как очите й се свиват замислено.