— Мисля, че това би могло да ми купи един час разговор.
— Възможно е.
Още не беше решила дали мъжът е кретен или не, но поне не беше стиснат. Тя се протегна към банкнотата и се подразни, когато той я дръпна далеч от ръката й.
— В колко часа свършвате тук?
— В два. Защо просто не ми кажеш какво искаш, а аз ще ти отговоря дали ме интересува.
— Разговор — повтори той, като скъса банкнотата наполовина, подаде й едната и прибра другата. — Ако искате другата половинка, елате да се видим, след като приключите. В кафенето в хотел „Венцеслав“. Ще чакам до два и половина. Ако не дойдете, и двамата губим по петдесет лири.
Той допи бирата и остави чашата си.
— Изпълнението ви беше чудесно, госпожице Толивър, а и доста печелившо, но все пак не всеки ден можете да спечелите петдесет лири само като седнете и изпиете чаша кафе с някого.
Тя се намръщи, когато ирландецът се приготви да тръгва.
— Имаш ли си име, готин?
— Съливан. Гидиън Съливан. Ще ви чакам до два и половина.
Глава 4
Клио никога не пропускаше изгодни предложения. Но пък и не показваше на публиката, че бърза да не изпусне някое. Театърът съществуваше благодарение на илюзията. А както онзи известен тип бе казал, животът е сцена.
Тя влезе в кафенето две минути преди уречения час.
Ако някакъв кретен с красиво лице и секси глас искаше да й плати, за да си поговорят, от нейна страна нямаше проблеми. Вече бе сметнала колко щеше да спечели, като обмени ирландските лири в чешки крони, използвайки малкото калкулаторче, с което никога не се разделяше. В момента тези пари щяха да й дойдат доста добре.
Тя не възнамеряваше да си изкарва вечно хляба, като се съблича за тълпа идиоти. Всъщност никога не бе възнамерявала да печели със стриптийз в някакъв клуб в Прага.
Но трябваше да признае, че бе постъпила глупаво. Беше се забъркала в сериозна измама, заслепена от ума и хубавия външен вид на изнудвача. А когато едно момиче се набута в неприятности в Източна Европа, в град, където не може да изрече и най-простата фраза от разговорника, то все пак трябва да преживява по някакъв начин.
Но тя имаше едно предимство. Никога не допускаше една и съща грешка два пъти.
Поне в това отношение не приличаше на майка си.
Малкият ресторант бе ярко осветен. Около масите седяха хора, които пиеха кафе или вечеряха. Това бе плюс. Не че тя се страхуваше от ирландеца. Можеше да се справи с него.
Забеляза го в ъгловото сепаре. Красавецът пиеше кафе и четеше, а в пластмасовия пепелник до него димеше цигара. Клио си помисли, че благодарение на мургавия си, романтичен вид, той можеше да мине за художник или писател. Не, по-скоро поет. Обещаващ млад поет, който пише мрачни стихове, пристигнал в старинния град, за да търси вдъхновение, както и много други преди него.
Външният вид обаче обикновено лъжеше.
Ирландецът вдигна глава, когато тя се настани срещу него. Наситено сините му очи със сигурност тутакси впечатляваха жените.
Добре че тя самата бе имунизирана срещу това.
— Едва успя — отбеляза той и продължи да чете.
Клио сви рамене, после се обърна към келнерката.
— Кафе. Три яйца. Бъркани. Бекон. Препечен хляб. Благодаря.
Усмихна се, когато видя как Гидиън я наблюдава над книгата си.
— Гладна съм — обясни тя.
— Предполагам, че от работа като твоята доста се огладнява.
Той отбеляза мястото, докъдето бе стигнал, и остави книгата настрани. Йейтс, забеляза Клио. Да, можеше да се очаква.
— Това е идеята, нали? Да имаш добър апетит.
Тя протегна крака, докато келнерката й наливаше кафе.
— Как ти хареса изпълнението ми?
— По-добро е от останалите.
Клио не беше свалила сценичния си грим. На ярката светлина лицето й изглеждаше едновременно секси и опасно. И тя очевидно го знаеше. Беше го планирала.
— Защо се занимаваш с това? — попита Гидиън.
— Освен ако не си някой известен продуцент от Бродуей, готин, това си е моя работа — отвърна тя, красноречиво потри палеца и първите си два пръста.
Гидиън извади половинката банкнота от джоба си и я пъхна под книгата.
— Първо ще поговорим.
Вече бе решил как да действа с нея. Директният подход щеше да свърши най-добра работа.
— Имаш един прадядо от страна на майка ти. Саймън Уайт — Смит.
Повече озадачена, отколкото заинтересувана, Клио отпи от силното черно кафе.
— Е, и?
— Бил колекционер. Предмети на изкуството. В колекцията му имало една малка сребърна статуетка на жена. Древногръцки стил. Представлявам човек, който иска да се сдобие с тази статуетка.
Клио не отговори. Закуската й пристигна. Апетитният мирис на храна, особено на храна, за която нямаше да плаща, подобри настроението й.