Тя набоде парче бекон и попита:
— Защо?
— Защо ли?
— Да. Този клиент има ли причина да иска някаква си сребърна статуетка?
— Най-вече сантиментални причини. През 1915 един мъж пътувал за Лондон, за да купи статуетката от прадядо ти. Но изборът му на транспорт се оказал недостатъчно мъдър — каза Гидиън, като си взе от бекона на Клио. — Купил си билет за „Лузитания“ и потънал заедно с нея.
Клио разгледа конфитюрите и се спря на касис. Намаза щедро филията си, докато размишляваше върху историята.
Баба й от майчина страна, единственият член на семейството, който имаше чувство за хумор и човечност, бе родена като Уайт — Смит. Дотук в историята нямаше нищо странно.
— Значи твоята заинтересована страна е чакала над осемдесет години, за да открие статуетката?
— Някои хора са по-сантиментални от останалите — отвърна той. — Може да се каже, че съдбата на този човек е била предопределена от малката статуетка. Задачата ми е да я открия. А ако е останала в семейството ти, ще ти предложа добра цена за нея.
— Защо на мен? Защо не се свържеш с майка ми? Тя е едно поколение по-близо до статуетката?
— Ти беше по-близо в географско отношение. Но ако не знаеш за какво става дума, ще се опитам да се свържа с майка ти.
— Клиентът ти звучи доста странно, готин — отбеляза Клио, като отхапа от филията и повдигна вежди. — Какво е неговото определение за добра цена?
— Упълномощен съм да предложа петстотин.
— Лири?
— Лири.
Господи, помисли си тя, но продължи да се храни спокойно. Тези пари щяха да увеличат сериозно фонда й за измъкване от Додж Сити. И щяха да й помогнат да се върне в Щатите, без да се срамува.
Но той сигурно я мислеше за идиот, ако смяташе, че е повярвала на историята му.
— Сребърна статуетка, а?
— На жена — потвърди той. — Висока около двадесет сантиметра. Държи нещо като вретено. Знаеш ли я или не?
— Не ме карай да бързам.
Клио махна да й сипят още кафе и продължи с яйцата.
— Може и да съм я виждала. В семейството ми има безброй предмети, които събират прах къде ли не, а баба ми държеше първо място по събиране на боклуци. Мога да проверя за сребърната жена, ако добавиш още петдесет към това — каза тя, като кимна към банкнотата, която стърчеше под книгата.
— Не прекалявай, Клио.
— Едно момиче трябва да си изкарва хляба. А допълнителният петдесетак ще е по-евтин за клиента ти, отколкото да те изпрати до Щатите.
Тя, разбира се, знаеше, че това въобще не отговаря на истината.
Гидиън обмисли възможностите си и плъзна половинката банкнота по покривката.
— Ще получиш останалите петдесет, ако и когато ги спечелиш.
— Ела утре вечер в клуба — каза Клио, като взе банкнотата и я пъхна в джоба на джинсите си.
Гидиън реши, че и пръстите й бяха доста ловки, тъй като джинсите й бяха толкова тесни, че изглеждаха като излети върху нея.
— Донеси парите — добави тя. — Благодаря ти за яйцата, готин.
— Клио — спря я той, като сложи ръка върху нейната и я стисна достатъчно силно, за да привлече вниманието й. — Ако се опиташ да ме измамиш, много ще се ядосам.
— Ще го запомня.
Тя му се ухили широко, издърпа ръката си, после си тръгна, като полюляваше бедра.
Според Гидиън това си беше чиста демонстрация. Всеки нормален мъж, в чиито вени течеше кръв, щеше да поиска да я изчука. Но само глупак би й се доверил.
Но Айлин Съливан не беше отгледала глупаци.
Клио отиде направо в апартамента си, макар че да наречеш малката стаичка апартамент, бе равносилно на това, да обявиш „Сникърс“ за най-изискания десерт. Трябваше да си или прекалено млад, или малоумен оптимист.
Част от дрехите й висяха на желязна пръчка, забита в мърлявата стена, по която пълзеше мухъл. Други бяха напъхани в малък скрин или оставени там, където бяха паднали. Клио смяташе, че когато човек израсне в къща, където има слугиня, никога не се научава да се грижи сам за себе си.
Единствените мебели в стаята бяха малкия скрин, тясното легло и масичката, но въпреки това помещението изглеждаше задръстено. Но пък беше евтино и си имаше собствена баня.
Стаята не беше по вкуса й, тъй като Клио не беше нито толкова млада, нито преливаща от оптимизъм, но пък можеше да плати едноседмичния й наем само с бакшишите от една вечер.
Беше инсталирала резето сама, след като един от съседите й се опита да нахлуе в стаята й, за да получи безплатно шоу. Сега вече се чувстваше много по-спокойна.
Клио светна лампата и метна чантата си настрани. Отиде до скрина и зарови из горното чекмедже. Беше пристигнала в Прага с невероятен гардероб, който се състоеше основно от ново, скъпо бельо.