— Не. Не откриха. Или поне засега. Не успях да ти благодаря за това, че остана с мен през цялото време.
— Иска ми се да бях направил повече. Надявам се, че останалата част от пътуването ти е минала добре.
— Да, но се радвам, че свърши.
Тя се зачуди дали трябваше да му предложи питие. Но пък как можеше да го направи, когато бе по пижама?
— Ти… отдавна ли си в Ню Йорк?
— Току-що пристигнах. По работа.
Мълаки забеляза, че завесите бяха спуснати. Стаята беше тъмна като пещера, с изключение на малката лампа до канапето. Но онова, което се виждаше, бе спретнато като в църква и красиво, успокояващо като обстановка.
Каквато беше и самата Тия, въпреки строгата си пижама от фин памук.
Това го накара да се усмихне отново. Мълаки осъзна, че наистина се радваше да я види.
— Исках да видя как си — каза той. — Мислех за теб през последните няколко седмици.
— Наистина ли?
Тя изглеждаше толкова изненадана от думите му, че той се усмихна още по-широко.
— Да, наистина. Би ли искала да вечеряме заедно днес?
— Да вечеряме? Днес?
— Знам, че те каня в последния момент, но ако не си заета, бих искал да вечеряме заедно. Днес. Е, в краен случай и утре. Веднага щом си свободна.
Тия би сметнала всичко това за халюцинация, но усещаше лекия аромат на афтършейва му. Нямаше как да халюцинира и миризма.
— Нямам никакви планове — отговори тя.
— Чудесно! Да мина ли да те взема към седем? — попита той, като пусна ръката й и благоразумно реши да се оттегли, преди тя да измисли някакво извинение. — Очаквам вечерята ни с нетърпение.
Тия застина на място, вторачена в него, а той напусна тихо апартамента.
— Това е само една вечеря, Тия. Успокой се.
— Кари, помолих те да дойдеш и да ми помогнеш, а не да ме съветваш да направя невъзможното. Какво ще кажеш за това? — попита Тия, като извади тъмносин костюм от гардероба.
— Не.
— Какво не му е наред?
— Всичко.
Кари Уилсън, елегантна брюнетка с кожа като разтопен карамел и черни очи, наклони глава.
— Върши работа, ако отиваш да докладваш пред борда на директорите новата фискална политика. Но е абсолютно неподходящ за романтична вечеря.
— Не съм казвала, че вечерята ще е романтична.
— Излизаш с красив ирландец, с когото си се запознала в Хелзинки. С човека, останал до теб по време на полицейското разследване и появил се на прага ти в Ню Йорк веднага след пристигането си в Щатите.
Гласът на Кари прозвуча като откос от картечница и тя се просна на леглото.
— Положението би могло да е по-романтично само ако той се бе появил на бял кон с кръвта на дракона по меча си.
Тия въздъхна.
— Искам само да изглеждам привлекателна.
— Скъпа, ти винаги си привлекателна. Хайде сега да направим нещо по-предизвикателно — каза тя, като скочи от леглото и пъхна глава в гардероба на Тия.
Кари беше брокер на борсата. Брокерът на Тия. През шестте години, в които се познаваха, бяха успели да станат приятелки. Кари въплъщаваше идеята на Тия за модерната, независима жена от типа, който по принцип я ужасяваше. Но страховете й траяха само докато откри, че и двете се интересуват от алтернативна медицина и италиански обувки.
Тридесетгодишна, разведена, преуспяла в кариерата, Кари се срещаше с интересни мъже, можеше да анализира индекса Дау Джоунс или Кафка авторитетно и всяка година отиваше на почивка сама, като избираше мястото, забождайки напосоки карфица в атласа.
Нямаше човек, на когото Тия да се доверява повече по отношение на финанси, мода или мъже.
— Ето, класическата малка черна рокля — каза Кари, като извади семпла рокля без ръкав. — Трябва само да я направим малко по-секси.
— Не търся секс.
— От години вече ти повтарям, че това ти е основният проблем.
Кари извади глава от гардероба и огледа Тия проницателно.
— Иска ми се да имахме повече време. Щях да звънна на фризьора ми и да го накарам да те смести между клиентките си.
— Знаеш, че не ходя във фризьорски салони. Всички онези химикали и косми, които хвърчат наоколо. Не знаеш какво можеш да хванеш.
— Единственото, което можеш да получиш там, е добра прическа. Казвам ти, наистина ще откриеш лицето си и ще подчертаеш скулите и очите си, ако разкараш цялата тази коса от главата си.
Кари метна роклята на леглото, после хвана дългата коса на Тия в ръката си.
— Позволи ми да го направя.
— Не и докато съм още с акъла си — усмихна се Тия. — Само ми помогни да изкарам вечерта, Кари. А после той ще се върне в нормалното си русло.
Кари се надяваше, че няма да стане така. Според нея животът на приятелката й бе прекалено нормален.