— Сигурна ли си?
— Не мога да се глезя повече — геройски каза Алма. — Имам да върша безброй неща днес. А сега, след като си тук… Е, ще си оставим време да се видим на спокойствие, а ще поработя усърдно по-късно. Ти сигурно си изтощена. За деликатен организъм като твоя пътуванията са цяло изпитание. Искам веднага да отидеш на пълен медицински преглед.
— Добре съм — отвърна Тия и се насочи към прозорците.
— Когато имунната система е застрашена, както е твоята в момента, понякога минават няколко дни преди симптомите да се проявят. Моля те, иди на лекар. Поне заради мен.
— Разбира се — съгласи се Тия, като дръпна завесите и изпита облекчение, когато слънчевата светлина нахлу в стаята. — Не се тревожи. Грижих се чудесно за себе си.
— Дори и да е така, не можеш… — започна Алма, но млъкна рязко, когато Тия се обърна. — Господи, толкова си зачервена! Да нямаш температура?
Тя скочи от леглото и залепи ръка на челото на Тия.
— Да, струва ми се, че гориш. О, знаех си! Знаех си, че ще пипнеш някакъв чуждестранен бацил!
— Нямам температура. Сгорещих се леко по време на разходката дотук.
— Ходила си пеша? В тази жега! Искам да седнеш. Седни ето тук. Обезводнена си, а това създава опасност от инфаркт.
— Не съм обезводнена — отвърна Тия, като си помисли, че след всичко това наистина може да усети замайване. — Напълно съм добре. Никога не съм се чувствала по-добре.
— Една майка знае тези неща — каза Алма и накара Тия да седне, сетне тръгна към вратата. — Тили! Донеси ни кана с лимонада и студен компрес. После се обади на доктор Риалто. Искам веднага да прегледа Тия.
— Нямам нужда от лекар.
— Не бъди упорита.
— Не съм — отговори Тия и усети леко раздразнение. — Мамо, моля те, седни, преди главоболието ти да се е усилило. Тили ще ни донесе нещо студено за пиене. Обещавам ти, че ако се почувствам зле, веднага ще се обадя на доктор Риалто.
— Е, каква е тази суматоха? — попита Тили, като влезе в стаята с табла.
— Тия е болна. Трябва само да я погледнеш, за да разбереш, но не иска да я прегледа лекар.
— На мен пък ми изглежда съвсем добре. Цъфти като роза.
— Това е треска.
— О, стига, госпожице Алма, момичето просто е позачервило бузи, това е всичко. Седнете и пийнете малко чай с лед. Приготвила съм от жасминовия — вашия любим чай. Нося ви и чудесно грозде.
— Изми ли го с антитоксичния разтвор?
— Разбира се. Ще ви пусна и Шопен — добави тя, като остави таблата. — Съвсем тихо. Знаете, че това винаги успокоява нервите ви.
— Да, така е. Благодаря ти, Тили. Какво бих правила без теб?
— Само Господ знае — промърмори Тили под носа си, после намигна на Тия и излезе от стаята.
Алма въздъхна и седна.
— Нервите ми не са много добре напоследък — призна тя. — Знам, че според теб пътуването бе полезно за кариерата ти, но никога не си отсъствала от дома толкова дълго.
Докато наливаше чая, Тия си помисли, че според доктор Лоуенстайн това бе част от проблема й.
— Е, вече съм си у дома. А пътуването беше чудесно. Лекциите ми се радваха на голяма посещаемост, а и направих чудесна реклама на новата си книга. Мамо, запознах се с един мъж…
— Мъж? Запознала си се с мъж? — извика Алма разтревожено. — Какъв мъж? Къде? Тия, знаеш много добре колко опасно е за една млада жена да пътува сама. А какво остава да води разговори с непознати мъже.
— Мамо, не съм малоумна.
— Не, но си доверчива и наивна.
— Да, права си, затова, когато той ме покани да отида в хотела му, за да обсъдим съвременното звучене на Омир, аз тръгнах като агне на заколение. Той ме изнасили, после ме предаде на партньора си, който също си поигра с мен. Сега съм бременна и не знам кой от двамата е бащата.
Тия не знаеше защо издрънка всичко това и как въобще думите бяха изскочили от устата й. Почувства начален пристъп на главоболие, когато Алма пребледня и се хвана за гърдите.
— Съжалявам, съжалявам. Не трябваше да го казвам. Просто ми се иска да повярваш в здравия ми разум. Виждам се с един чудесен човек. Имаме интересна връзка, която стига чак до Хенри Уайли.
— Не си бременна?
— Не, разбира се. Само се виждам с човек, който споделя интереса ми към древногръцката митология. А и един от неговите прадеди е пътувал на „Лузитания“. Но е оживял.
— Женен ли е?
— Не! — извика Тия и скочи нервно. — Не бих се срещала с женен мъж.
— Да, ако знаеш, че е женен — отвърна Алма. — Къде се запозна с него?