Тия беше учила с охота, защото много искаше да го радва, но никога не бе успяла да достави удоволствие и на двамата си родители, да балансира в постоянната битка, която водеха за нея.
Беше се страхувала да не допусне грешка и да го изложи, затова езикът й се връзваше пред клиентите, а инвентарната система я хвърляше в ужас. Накрая баща й я обяви за безнадеждна и тя не го обвиняваше за това.
И все пак, когато влезе вътре, отново изпита гордост. Всичко беше толкова красиво, а въздухът ухаеше на цветя и препарат за полиране на мебели.
За разлика от дома на родителите й, нещата тук се сменяха непрекъснато. Тия винаги се изненадваше, когато виждаше, че липсва някой познат предмет, на чието място сега стоеше нов. Промените тук й действаха вълнуващо. Тя тръгна през фоайето, като се възхити на извивките на канапето, което вероятно бе френско и датираше от деветнадесети век. Страничните масички с позлата също бяха нови, но Тия помнеше свещниците в стил рококо от последното си посещение тук, преди да потегли за Европа.
Тя влезе в първата зала и видя баща си.
Неговият вид също винаги я изпълваше с гордост и възхищение. Беше толкова хубав и елегантен. Косата му беше сребриста и гъста, а веждите му — катраненочерни. Носеше малки квадратни очила, зад които се виждаха тъмни, умни очи.
Костюмът му беше италиански, тъмносиньо райе, скроено специално за стройната му фигура.
Той се обърна и погледна към нея. След почти незабележимо колебание, й се усмихна широко. Подаде фактурата на продавача, с когото говореше, и тръгна към нея.
— Е, пътешественицата се завърна — каза той, като се наведе и я целуна леко по бузата.
Тия си припомни как навремето баща й я подхвърляше във въздуха и тя пищеше от удоволствие, как големите му, силни ръце я хващаха.
— Не искам да те прекъсвам.
— Не се притеснявай. Как мина пътуването?
— Добре. Много добре.
— Ходи ли да се видиш с майка си?
— Да — отговори тя, като се загледа мрачно в изложения старинен бюфет. — Идвам направо оттам. Съжалявам, но имахме известни разногласия. Страхувам се, че мама ми е доста ядосана.
— Имала си разногласия с майка си? — попита той учудено, като присви очи, а после свали очилата си и ги избърса със снежнобяла носна кърпа. — Мисля, че това се случи за последен път в началото на деветдесетте години. За какво беше разправията?
— Всъщност не беше разправия. Но тя вероятно ще е разстроена, когато се прибереш у дома довечера.
— Ако майка ти не е разстроена, когато се прибера у дома, ще реша, че съм сбъркал къщата.
Той я потупа разсеяно по гърба, което й показа, че мислите му вече бяха далеч от нея.
— Чудех се дали мога да поговоря с теб за минута. За трите орисници?
Вниманието му се насочи обратно към нея.
— Какво за тях?
— Онзи ден водих интересен разговор, който ми напомни за тях. И за дневника на Хенри Уайли. Той събуди интереса ми, когато бях малка, и бих искала да го прочета отново. Всъщност, смятах, че мога да включа част от легендата за тези статуетки в новата си книга.
— Този интерес май идва съвсем навреме. Анита Гай ми говори за тези статуетки преди няколко седмици.
— Да, мама ми каза. Мислиш ли, че тя знае нещо за фигурките?
— Ако е така, то аз не успях да измъкна нещо съществено от нея — отвърна той, като сложи очилата си и се усмихна широко. — А се опитах. Ако Анита открие една от статуетките, това ще предизвика страхотен интерес в нашите среди. С две ще е направо фурор. Но трябва да имаш комплекта от трите, за да направиш истински удар.
— А според дневника, третата може да е изгубена в Атлантическия океан. Но все пак съм заинтересувана. Имаш ли нещо против да взема дневника?
— Дневникът е много ценен за семейството — започна баща й. — А и има огромна историческа и парична стойност, като се има предвид възрастта му, а и авторът.
В друг случай Тия вероятно щеше да се откаже.
— Ти ми позволи да го прочета, когато бях на дванадесет години — напомни му тя.
— Надявах се, че ще проявиш интерес към семейната история и бизнес.
— А аз те разочаровах. Съжалявам. Но много бих се радвала да го видя. Мога да го прочета тук, ако предпочиташ да не го нося у дома.
Баща й направи нетърпелив жест.
— Ще отида да ти го донеса. В сейфа е.
Тия затвори очи, когато баща й тръгна, после се върна във фоайето и седна на канапето да го изчака.