— Това е истинското ми име, по дяволите. Искаш ли да видиш шибания ми паспорт? — извика той и се заразхожда нервно, докато Тия стоеше неподвижна и спокойна. — Наистина един от предците ми е пътувал с „Лузитания“. Феликс Грийнфилд, който оцелял и се оженил за Мег О’Райли и се установил в Коув. Преживяването променило живота му и го направило човек. Работил по рибарските корабчета заедно със семейството на жена си, отгледал децата си и станал ревностен католик.
Мълаки замълча и прокара пръсти, както Тия си бе представяла, че прави, през гъстата си кестенява коса.
— А преди това, преди корабът да потъне, не бил толкова свестен човек. Качил се на кораба, защото бягал от полицията. Бил крадец.
— Да, кръвта вода не става.
— Престани! Никога в живота си не съм откраднал нищо!
Обидата го жегна и го накара да скочи срещу нея.
Тия си помисли, че ирландецът вече не изглеждаше като безукорен и културен джентълмен. Въпреки елегантния костюм, приличаше на скандалджия.
— Мисля, че нямаш основание да си толкова докачлив — отбеляза тя.
— Аз съм от добро семейство. Може да не сме богати и префинени като вас, но не сме крадци и бандити. Феликс е бил крадец, но аз не мога да бъда обвиняван за това. А и той самият се променил. Но преди корабът да потъне, той откраднал няколко неща от каютата на Хенри Уайли.
— Орисницата — произнесе Тия зашеметена. — Взел е орисницата. Никога не се е била губила.
— Щеше да е загубена, ако той не я беше гепил. Не знаел какво всъщност представлява фигурката, но била красива и лъскава и много я харесал. А после била предавана от поколение на поколение заедно с историята на Феликс и пазена като амулет.
Невероятно! Фантастично! Под болката и гнева, Тия усети как интересът й отново се пробужда.
— И така стигнала до теб.
— До майка ми, а чрез нея — до мен, брат ми и сестра ми.
Мълаки вече беше по-спокоен. Беше достатъчно съвестен католик, за да почувства как част от бремето на лъжите пада, след като се бе изповядал.
— Изпитвах огромно любопитство към тази статуетка и заради това допуснах фатална грешка. Занесох я в Дъблин. Възнамерявах да я дам да я оценят. Сестра ми, която си пада по такива неща, каза, че ще види какво може да открие из библиотеките и Интернет. Но бях нетърпелив, взех статуетката с мен и се набутах като теле в „Антики Морнингсайд“.
— Показал си я на Анита!
— Отначало не. Разказах й за нея. А и защо да не го направя? — попита той и се ядоса отново. — За нея се говореше, че е експерт в това отношение и уважавана делова дама. Не й разказах цялата история веднага, но в следващите няколко дни…
Той замълча и се изчерви.
— Да. Мога да запълня празните места — каза Тия, като изпита перверзно удоволствие от мисълта, че тя не е единствената глупачка, оставила се да бъде заслепена от хормоните си. — Анита е много красива.
— Тя е бяла акула.
В гласа му се долавяше горчивина заради жената, която го бе измамила, и заради другата, която стоеше кротко пред него.
— Е, тя изтръгна предостатъчно неща от мен, преди да забележа острите й зъби. Дойде в хотела ми, за да види статуетката. Решила, че така е най-добре. Естествено, аз се съгласих, тъй като Анита вече бе проявила сериозен личен интерес към мен. Тя използва секса така, както другите жени червилото — промърмори Мълаки. — А аз, като последен глупак, й дадох статуетката.
Тия се замисли за Анита Гай. Умна, секси, самоуверена. Хищна. Да, можеше да разбере защо дори един умен мъж се превръщаше в глупак покрай нея.
— Без разписка ли й я даде?
— Може би щях да се сетя да й поискам разписка, ако в този момент не разкопчаваше панталона ми. Правихме секс и пихме вино. Или по-точно аз пих вино. Кучката сигурно беше сложила нещо в него, защото се събудих чак следобед на следващия ден. Тя беше изчезнала, а също и орисницата.
— Упоила те е?
Мълаки усети недоверието й и стисна зъби.
— Няма начин иначе да спя над дванадесет часа само заради едно чукане и две чаши вино. Аз самият не можах да повярвам отначало. Отидох до „Морнингсайд“, но ми казаха, че била заета. Оставих й няколко съобщения там, а също и в хотела й. Тя изобщо не ми отговори. Най-после успях да се свържа с нея, след като се беше върнала в Ню Йорк. Каза ми, че нямала представа кой съм и за какво говоря и ме помоли да не я безпокоя отново.
Не й беше лесно да прогони картината с Мълаки и Анита в хотелското легло, но се налагаше да го направи, за да може да разсъждава трезво.
— Значи Анита Гай от „Антики Морнингсайд“ те е упоила, след като е преспала с теб, откраднала е от теб, а после е отрекла, че въобще някога те е виждала?