Докато навърши двадесет и четири години и се премести в апартамента на пристанището, той бе живял в същата тази къща, бе споделял една от спалните с брат си и се беше борил за надмощие в банята със сестра си.
Откакто се помнеше, кухнята бе мястото за сбирки. Сега той се разхождаше нервно там, докато майка му белеше картофи за вечеря.
Беше се върнал преди два дни, а през първия бе затрупан от работа. Беше изкарал едно от двете корабчета за обиколки, тъй като Ребека му натякваше, че през по-голямата част от лятото не се бе занимавал с тази работа. А после бе преглеждал документи, докато очите го засмъдяха.
Беше изкарал двадесет и четири часов работен ден и още десет тежки часа през втория ден. Но не бе успял да прогони нито чувството за вина.
— Измий картофите — нареди му Айлин. — Това ще ти осигури друго занимание, освен нервниченето.
— Не нервнича. Мисля.
— Да бе!
Тя отвори фурната и погледна печеното. Беше любимото ядене на Мълаки. Айлин бе приготвила неделното меню в средата на седмицата с надеждата да го разведри.
— Момичето е имало пълно право да те изрита, а ти просто ще трябва да се примириш с тази мисъл.
— Знам, но си мислех, че ще разбере мотивите ми, след като се успокои. И поне ще ми даде шанс да се реванширам. Но не отговаря на проклетия телефон, нито отваря вратата. Вероятно е изхвърлила цветята, които й изпратих — промърмори той намръщено. — Кой би могъл да си помисли, че има такъв характер!
— Твърд друг път. Просто чувствата й са наранени. Така е, когато смесваш работата с личните ангажименти.
— Случайно станаха лични.
Айлин се обърна към него и го погледна с обич.
— Да, така е. Това е чудото на живота. Никога не знаеш кога някой или нещо ще те накара да смениш посоката.
Тя започна да бели морковите, които щяха да допълнят гарнитурата на печеното.
— Цветята не вършеха работа и при мен, когато баща ти ме вбесеше.
Мълаки се усмихна.
— А какво вършеше работа?
— Преди всичко времето. Една жена има нужда да се цупи известно време и да види, че мъжът страда заради греховете си. А след това е нужно да й падне на колене. Обичам мъже, които знаят как да молят за прошка.
— Никога не съм виждал татко да пада на колене.
Айлин му намигна.
— Е, няма как да си виждал всичко, нали?
— Нараних я, мамо — каза Мълаки и остави картофите настрани. — Нямах право да действам по този начин.
— Вярно е, но пък не си започнал тази история с подобно нещо наум — утеши го Айлин и избърса ръцете си с кърпата за чинии. — Мислеше за семейството и за собствената си гордост. А сега трябва да мислиш и за нея. Следващия път, когато я видиш, ще знаеш какво да направиш.
— Тя няма да иска да ме види.
— Ако наистина вярвах, че синът ми ще се предаде толкова лесно, щях да го фрасна по главата с чука за пържоли. Нямам ли си достатъчно грижи с Гидиън и онази танцьорка?
— Гидиън си е добре. Поне все още си говорят с момичето.
— Мръсно копеле!
Е, да, говореше му. С нисък, заплашителен глас. А в следващия момент го халоса с юмрук в челюстта. Ударът просна Гидиън на мърлявия килим пред вратата на скапаната хотелска стая в последния мизерен хотел, където бяха отседнали.
Гидиън усети вкус на кръв, видя звезди посред бял ден и чу ангелски хор да звучи в ушите му.
Избърса устната си и се вторачи злобно в Клио, която стоеше по черен сутиен и бикини, а косата й още капеше от онова, което хотелът гръмко наричаше душ.
— Край — каза Гидиън и бавно се изправи. — За доброто на човечеството, сега ще трябва да те убия. Ти си заплаха за обществото.
— Хайде де — подкани го тя, като се залюля на пети и вдигна юмруци. — Опитай най-добрия си удар.
Искаше му се. О, Господи, как му се искаше. В продължение на пет кошмарни дни бе кръстосвал из Европа с нея. Беше спал в легла, пред които мизерните кушетки в младежките общежития, където бе спал по време на ваканцията си, след като завърши гимназия, приличаха на пухкави облаци. Беше търпял капризите, въпросите и оплакванията й.
Беше се постарал да не обръща внимание на факта, че споделя стаята си с жена, на която й плащаха, за да танцува гола, и чието тяло й осигуряваше добри пари. Беше се държал като изряден джентълмен, дори когато тя нарочно го провокираше.
Беше я хранил, а тя ядеше като ламя, и беше направил всичко възможно да й осигури най-добрия подслон, който скромните средства му позволяваха.
А как му се отплати? Фрасна го с юмрук в лицето.