Гидиън пристъпи към нея, отпуснал ръце безпомощно.
— Не мога да ударя жена. Неприятно ми е да го кажа, но не мога да го направя. А сега се разкарай.
— Не можеш да удариш жена — повтори тя, като повдигна брадичка предизвикателно. — Но нямаш проблеми да откраднеш от жена. Гепил си ми обиците.
— Точно така.
Не можеше да я удари, но я бутна силно настрани, за да може да влезе и да затръшне вратата.
— Получих двадесет и пет лири за тях. Ядеш за трима, а аз не бъкам от пари.
— Двадесет и пет? — възмутено изкрещя тя. — Платих триста шейсет и осем долара за тях, след тежък едночасов пазарлък на Пето Авеню. Ти си не само крадец, но и пълен тъпак.
— Е, нямам твоя опит в пазарлъците със заложни къщи.
Всъщност нямаше, но беше сигурна, че би се справила по-добре.
— Бяха осемнадесет карата. Италианско злато!
— А сега ще са риба и чипс в кръчмата и нощувка в тази дупка. Вечно дрънкаш, че трябва да сме партньори, а не допринасяш с нищо за съдружието.
— Можеше да ме попиташ.
— Да бе! И ти щеше да ми ги дадеш. Кой си взима шибаната чанта, когато влиза под душа?
Пълните й, съблазнителни устни се изкривиха.
— Да. И ти току-що ми доказа, че съм била права да постъпвам така.
Гидиън отвратено грабна една риза и й я метна.
— Облечи се, за бога. Прояви малко самоуважение.
— Предостатъчно се самоуважавам.
Беше забравила, че е по бельо. Пропускаше някои дребни подробности, когато темпераментът й се възпламенеше. Но сега, презрението в тона му я накара да хвърли ризата в другия край на стаята.
— Искам тези двадесет и пет лири.
— Няма да ги получиш. А ако искаш да ядеш, облечи се. Давам ти пет минути.
Той тръгна към банята. Беше адски глупаво от негова страна да й обръща гръб.
Клио се хвърли върху него. Обви дългите си крака като стоманени обръчи около кръста му, хвана го за косата и дръпна главата му назад. Пред очите му заиграха цветни петна.
Гидиън се завъртя и се опита да я отхвърли. Клио се държеше здраво и успя да обвие ръка около гърлото му. Той се уплаши, че ще се задуши, протегна ръка и също я хвана за косата. Изпита невероятно задоволство, когато чу воя й.
— Пусни ме! Пусни ми косата!
— Ти пусни моята — изхъхри той. — Веднага. Въртяха се в кръг, като всеки ругаеше ожесточено и скубеше другия. Гидиън се удари в леглото и загуби равновесие. Приземи се върху нея и й изкара въздуха. Преди Клио да успее да се съвземе, той се обърна и я прикова под себе си.
— Хлопа ти дъската — промърмори той, като се мъчеше да задържи ръцете й. — Всичките ти дъски хлопат. Двадесет и пет лири, за бога! Ще ти дам петдесет щом си толкова смахната.
— Обиците си бяха мои — изохка тя. — Парите са си мои.
— А аз съм отчаян тип. Мога да те фрасна по главата и да взема много повече от чифт скапани обици.
Клио подсмръкна презрително, после реши да опита нова стратегия. Големите й кафяви очи се напълниха със сълзи. Пълните устни затрепериха.
— Не ме наранявай.
— Няма да те нараня.
Миглите й заблестяха от сълзите, които се стекоха като сребро по златистите й страни.
— За какъв ме взимаш? Не плачи. Хайде, престани, скъпа.
Той пусна ръката й, за да избърше сълзите й.
Клио го нападна като дива котка. Зъби, нокти, размахани крайници. Удари го в слепоочието, после заби лакът в ребрата му. В отчаян опит да се защити, Гидиън се изтърколи от леглото с Клио върху себе си.
Сумтящ, потен, зашеметен от болка, той успя да я прикове под себе си за втори път, преди да осъзнае, че Клио не може да си поеме дъх от смях.
— Защо една-две сълзи винаги карат мъжете да се разтопят? — ухили му се тя.
Господи, беше толкова сладък. Разгневен и поетичен.
— Устата ти кърви, готин.
— Знам.
— Предполагам, че това си струваше двадесет и петте лири — каза Клио, като затвори очи за миг и си пое дъх. — Но няма да се примиря с риба и чипс. Искам месо.
Когато отвори очи, тя забеляза промяната в неговите. Онзи съсредоточен поглед, който означаваше само едно нещо. Мускулите й потръпнаха в отговор.
— Охо! — промърмори тя.
— По дяволите, Клио.
Гидиън притисна кървящата си уста в нейната. Клио имаше вкуса на грях и аромата на пролетна градина след дъжд. Устните й се отвориха и тя отвърна жадно на целувката му. Крайниците й отново се обвиха около него, но този път нежно. Тя изви гръб в съблазнителна покана.
Той вдигна глава и я огледа. Гъстата, самурено черна коса бе разпиляна по вехтия, прогорен от цигари килим. Миглите й още блестяха от лъжовните сълзи. Очите й бяха замъглени. Искаше му се да я погълне. Беше твърд като скала и гореше от желание.
Но откри, че е блокиран от същите скрупули, които му бяха попречили да я удари.