Поне така изглеждаше този път.
Гидиън Съливан знаеше не само как да накара земята да се раздвижи, но дори и да танцува меренге. И танго. И румба. Този тип беше истински Фред Астер в леглото.
Клио реши, че това ще внесе нещо ново и приятно в странното им делово партньорство.
Е, той не го смяташе за партньорство, но не беше прав. Важното беше какво мисли тя. А и тя криеше още един коз в ръкава си. Клио отвори очи и погледна чантата, която лежеше върху грозното шкафче. Да. А козът бе дама. Сребърна дама.
Клио възнамеряваше да е честна с Гидиън, когато му дойдеше времето. Може би. Но опитът я бе научил, че е разумно да пази някой скрит коз. Все пак не познаваше Гидиън толкова добре и ако му разкажеше за статуетката, той можеше да я гепи, както бе направил с обиците й.
По дяволите, тя наистина си харесваше обиците.
Разбира се, той не изглеждаше пълен кретен. Беше адски етичен, когато ставаше дума за секс, и Клио уважаваше това. Но парите бяха нещо друго. Едно беше да загрееш чаршафите с мъж, когото познаваш от по-малко от седмица, но съвсем друго бе да му се довериш относно потенциална златна мина.
Много по-разумно щеше да е да си мълчи и да изстиска още малко информация от него.
Клио се претърколи и го захапа за задника, тъй като й беше подръка.
— Не знаех, че ирландците са толкова издръжливи.
— Пием гинес, за да сме силни — промърмори той със затворени очи. — Господи, наистина имам нужда от една бира.
— Имаш доста добра фигура, готин — отбеляза тя и прокара пръст по крака му. — Тренираш ли?
— Фитнес ли имаш предвид? Не. Банда потни типове и зловещи машини.
— Тичаш ли?
— Когато бързам.
Тя се засмя и се плъзна по гърдите му.
— С какво се занимаваш в Ирландия?
— Имаме корабчета — отговори Гидиън и прокара пръсти през гъстата й, тъмна коса. — Туристически корабчета, рибарски също. Понякога разхождам туристи, друг път ловя риба, а повечето време поправям някое от проклетите корабчета.
— Това обяснява мускулите ти — погали го тя. — Разкажи ми нещо за орисниците.
— Вече ти разказах.
— Разказа ми само част от историята. Но това не ми обясни защо си толкова сигурен, че струват много пари, а и време, за да ги откриеш. Аз също имам инвестиция тук, а дори не знам кой, по дяволите, ме подгони в Прага.
— Знам, че струват много пари, защото сестра ми, Ребека, проучи въпроса. Бека е страхотна с проучванията, фактите и информацията.
— Не се обиждай, приятел, но не познавам сестра ти.
— Прекрасна е. В мозъка й има толкова много информация, че понякога очаквам да избликне от ушите й. Тя измисли бизнеса с туристическите корабчета. Беше само на петнадесет години, когато застана пред мама и татко с всички онези числа, проекти и системи, които беше натъкмила. Беше сигурна, че местната икономика тепърва ще процъфтява. Коув вече беше станал интересен за туристите заради „Титаник“ и „Лузитания“, красивата си природа и пристанището. С течение на времето щяха да пристигат все повече и повече туристи.
Клио забрави за момент, че се канеше да му изтръгва информация.
— И те я послушаха?
Мисълта, че родители биха обърнали внимание на идеите на детето си, й се стори едновременно вълнуваща и абсурдна.
— Разбира се, че я послушаха. Защо да не го направят? Е, не заподскачаха ентусиазирано още от първия момент, но въпросът бе обсъден, проучен и се стигна до извода, че идеята й е добра и си заслужава да се осъществи.
— Родителите ми никога не биха ме послушали — каза Клио, като положи глава на гърдите му. — Разбира се, докато навърша петнадесет, вече бяхме приключили с това, което бих определила като нормални разговори.
— Защо така?
— Чакай да видим… О, да, помня! Не си допадахме особено.
Любопитен и впечатлен от горчивината в тона й, Гидиън се завъртя, за да вижда добре лицето й.
— Защо мислиш, че не сте си допаднали?
— Защото съм дива, заядлива, лоша и похабих многото възможности, които ми предложиха. Защо се смееш?
— Мислех си, че те харесвам точно заради първите три. А какви възможности си похабила?
— Образование, положение в обществото, неща, от които се отказах или отхвърлях презрително в зависимост от настроението ми.
— Хм. А на теб те защо не ти допадаха?
— Защото не ме забелязваха.
В мига, когато го каза, Клио се смути. Как, по дяволите, му разказваше всичко това? За да сложи край на неудобния разговор, тя се размърда под Гидиън и прокара пръсти по задника му.
— Хей, след като сме тук…
— Какво искаше да забележат?
— Няма значение.
Тя потърка глезена му с крака, като се надигна леко и го целуна по устата.