— О, съжалявам, не исках да те събудя — извини се Гидиън.
— Спя леко като котка — обясни Мики, като сипа малко кафе в кафемелачката. — Нищо не може да се сравни с аромата на прясно смляно кафе — надвика той шума. — Добре ли спа?
— Да, благодаря. Не трябваше да те изритваме от собственото ти легло.
— Вие сте двама, а аз само един — отвърна той, като хвърли бърз поглед на Гидиън, докато отмерваше нужното количество вода. — Сигурно умираш от глад. Какво ще кажеш да закусим нещо? Аз съм в настроение за френска закуска.
— Великолепно. Адски мило беше от твоя страна да ни подслониш.
— О, ние с Клио сме приятели от години — махна Мики небрежно и се обърна към хладилника, за да извади яйца и мляко. — Обичам това момиче. Толкова се радвам да я видя у дома, и то свързана с човек със стил. Предупредих я за онзи кретен — Сидни. Изглеждаше готин, разбира се, но само блясък и никакво съдържание. И какво направи? Открадна й парите и я остави на сухо — неодобрително зацъка Мики, докато разбъркваше яйцата в купа. — И не къде да е, а в Прага! Но тя сигурно ти е разказала за това.
— Всъщност не — отговори Гидиън. — Познаваш Клио. Обикновено не обръща внимание на подробностите.
— Нямаше да избяга с онова копеле, извини ме за израза, ако баща й не й беше казал отново, че си губи времето и срами семейството и себе си.
— Как?
— С танците и театъра — отговори Мики драматично, като протегна крак елегантно. — С дружбата си с хора като мен. Не само чернокож, но и гей. Чернокож балетист хомосексуалист. Господи! Сметана? Захар?
— Не, благодаря. Чисто — каза Гидиън.
— Аз пък го пия с много захар — усмихна се Мики. — И теб нямаше да те хареса — добави той, като подаде чаша на Гидиън. — Имам предвид бащата на Клеопатра.
— Така ли? Майната му — каза Гидиън, вдигна чашата си като за тост и отпи. — Господ да те благослови.
— Пий, скъпи.
Мики натопи филии френски хляб в яйцата и добави:
— Ние с теб ще се разберем чудесно.
Така и стана. Унищожиха половин хляб, кана кафе и почти цял литър портокалов сок.
Докато Клио се присъедини към тях, Гидиън вече не виждаше нищо странно в златистия слип, татуировката на дракон на лявото рамо на Мики, нито в това, че друг мъж го наричаше „скъпи“.
Част втора
Отмерването
„Измервах живота си с чаени лъжички.“
Глава 10
— Сладурче, не съм сигурен, че постъпваш правилно.
— Постъпвам умно — настоя Клио, — а това винаги е правилно.
— Ще прецакаш нещата с Гидиън — каза Мики, като поклати глава.
Вървяха по оживения Бродуей и си проправяха път през тълпата.
— Имам добро предчувствие за вас двамата, а ти ще прецакаш нещата още преди да са започнали.
— Прекалено си романтичен.
— Романтиката превръща секса в изкуство. Без нея, би било чисто животинска история.
— Затова сърцето ти е разбито толкова често, Мики, а моето — не.
— Би ти се отразило добре.
— Не се цупи — помоли го Клио, но тъй като знаеше, че той и бездруго ще го направи, го прегърна през кръста, когато завиха на ъгъла на Седмо авеню и Петдесет и втора улица и се отправиха на север. — А и правя това не само за себе си, но и заради него. След като Анита получи орисницата, ще го остави намира, а той ще спечели много пари. Все пак статуетката е моя. Не съм длъжна да деля парите с никого, но ще го направя.
Клио го стисна за ръката и влязоха в банката.
— Да действаме колкото се може по-бързо. Ако не се видя с него до един, ще започне да задава въпроси. А и — добави тя, като сниши глас, когато влязоха в тихото фоайе, — той самият се занимава с нещо в момента, иначе никога нямаше да ми позволи толкова лесно да отида някъде сама.
— Проблемът ти, Клеопатра, е, че си циничка.
— Опитай да работиш няколко месеца в стриптийз клуб в Чехия — промърмори тя — и ще видим дали няма да се върнеш с един куп комплекси.
— Но ти потегли без такива, скъпа — посочи Мики.
Тя завъртя очи и се приближи до чиновничката.
— Искам да наема сейф.
Когато излязоха обратно на Седмо Авеню, орисницата бе заключена на сигурно място в сейфа. И тя, и Мики имаха ключове за него. Според Клио, така беше най-разумно. Ако се случеше нещо лошо, което тя не очакваше, той можеше да вземе статуетката вместо нея.
— Добре, сега ще се обадя и ще уредя срещата. Някъде на обществено място — добави тя, като протегна ръка към мобифона на Мики. — Където обаче няма вероятност да се появи някой, който би могъл да ни познае.
— Звучи като шпионски трилър — ухили се Мики, който обичаше мелодрамите, и й подаде телефона.