— Това е само бизнес. А аз имам подходящата стока. Клио извади листчето, където бе записала номера на „Антики Морнингсайд“, и набра, докато вървяха към Шесто авеню.
— Анита Гай, моля. Обажда се Клио Толивър. Мисля, че тя знае името ми и ще поиска да говори с мен. Веднага. Ако не се съгласи, кажете й, че се обаждам, за да обсъдим цената на съдбата. Да, точно така.
Взела собствената си съдба в ръце, Клио зави наляво по Пето авеню и загуби Мики за момент, когато той се залепи за витрината на бижутерски магазин.
— Стой при мен и не бъди такава глезла — каза тя и го дръпна за косата. — Това е сериозен бизнес.
— О, а ти звучиш сурово и решително — отбеляза Мики. — Като Джоан Крауфорд, не, не, като Барбара Стануик в „Двоен удар“. Жена с топки.
— Млъкни, Мики — нареди му Клио и едва сдържа смеха си, когато Анита Гай се обади.
— Клио? — Гласът не звучеше сурово и решително, а мек и топъл като кадифе. — Нямаш представа колко се радвам да те чуя.
Според Клио, лекотата, с която Анита се съгласи с условията на срещата, беше добър знак. Тя си припомни дивото препускане из Европа и поклати глава. Мъже. Вечно трябваше да надуват мускули и да превръщат една обикновена делова сделка в кавга.
Нищо чудно, че всичко в света беше толкова объркано.
Тя се почувства малко глупаво заради избора на мястото, но пък Мики изпитваше такова удоволствие, че все пак си заслужаваше.
— „Връзка, която да запомниш“. Кари Грант и Дебра Кер — каза Мики, който стоеше до телескопа на Емпайър Стейт Билдинг, размахваше ръце и друсаше плитчиците си. — Това се казва романтика, бебче!
Клио си помисли, че това бе и разликата между тях. На нея мястото й напомняше не за страстна връзка, а за смахнатото катерене на Кинг Конг, стиснал в лапите си Фей Рей.
Винаги бе смятала героинята на Фей Рей за абсолютна тъпанарка. Висеше и пищеше на ръба на бездната и чакаше големия, силен мъж да я спаси, вместо да си размърда задника и да изчезне, когато малоумната маймуна я остави намира.
Е, имаше всякакви хора.
— Иди и застани там — нареди тя на Мики. — Дръж ме под око. Ще ти дам знак, ако тя започне да ми създава проблеми. Тогава можеш да застанеш до нас и да изглеждаш зъл и опасен.
Клио се вгледа в нежното лице, меките кафяви очи и веселата усмивка. Мики никога не би могъл да изглежда зъл.
— Добре де, забрави за зъл. Пробвай само опасен — посъветва го тя, като погледна ексцентричния часовник, който Мики й бе дал. — Тя ще дойде всеки момент. Ако е навреме, всичко ще е наред. Имам над половин час до срещата с Гидиън.
— Какво ще му кажеш?
— Все ще измисля нещо, докато се сдобия с мангизите. Ще го накарам да почака още двадесет и четири часа. Това е крайният срок, който ще дам на Анита.
— Не е лесно да събереш цял милион за един ден, Клио.
— Говорим за „Антики Морнингсайд“. А това означава големи мангизи. Ако наистина иска орисницата, ще намери начин. Сега ще отида там и ще си придам отегчен вид.
Тя отиде до парапета, облегна се и загледа асансьора през стъклото. Пред магазина за сувенири се тълпяха туристи — или стояха наоколо и правеха снимки, или пускаха монети в телескопа.
Клио се зачуди дали някой, който живееше в града, идваше някога тук, освен ако не бъде довлечен от гостите си от провинцията. След това си помисли, че никой не би изпитал желание да дойде тук, когато животът и всичко интересно бяха долу, из улиците.
Стомахът й се сви, когато видя елегантната жена, която слезе от асансьора. Анита беше казала, че ще бъде облечена в син костюм. И наистина беше син. Гълъбовосин с дълго елегантно сако и пола с консервативна дължина.
Клио реши, че костюмът е от Валентино. Изключително скъп и висока класа.
Тя изчака търпеливо Анита да сложи тъмните си очила и да огледа района. След секунда, погледът на Анита спря върху нея. Тя нагласи кожената чанта на рамото си и тръгна към нея.
— Клио Толивър?
— Анита Гай.
Двете се ръкуваха учтиво и взаимно се прецениха с очи.
— Очаквах, че едва ли не ще се наложи да си разменяме пароли — развеселено каза Анита. — Знаеш ли, това е първият път, когато идвам тук. Какъв е смисълът?
Тъй като думите на Анита отразяваха собственото й мнение, Клио кимна.
— Няма смисъл, права сте. Но ми се стори хубаво и удобно обществено място за сключването на малка сделка. Място, където и двете ще се чувстваме удобно.
— И двете бихме се чувствали удобно на някоя маса в „Рафаел“, но предполагам, че Гидиън ти е напълнил главата с предупреждения — отвърна Анита, като разпери ръце в елегантен жест. — Както виждаш, не представлявам заплаха.
— Горилите, които изпрати по петите ни в Прага, не бяха особено дружелюбни.