— Един часа — протегна й ръка Анита. — А ако решиш да се откажеш от театъра, бих могла да използвам човек като теб в „Морнингсайд“.
— Благодаря, но предпочитам да се занимавам с онова, което харесвам. Ще се видим утре.
Тя изчака Анита да се качи в асансьора. После преброи бавно до десет. Когато се обърна към Мики, се ухили широко и затанцува към него.
— Целуни ме, сладурче, богата съм!
— Хвана ли се?
— Напълно. Опита се да се бори, но слаба работа. Реагира прекалено силно на някои неща и прекалено слабо на други — каза тя и хвана Мики подръка. — Не е толкова добра, за колкото се смята. Ще изкашля мангизите, защото притежавам онова, което иска.
— Нямах възможност да се правя на зъл и опасен.
— Съжалявам. Все пак беше страхотен.
Тръгнаха през магазина за сувенири към асансьорите.
— Знаеш ли какво е първото, което ще направя, когато получа мангизите? Ще направя страхотен купон. Не, първо ще си купя жилище, а после ще направя див купон.
— Предполагам, че вече няма да ходиш по прослушвания.
— Шегуваш ли се? — извика Клио. — Ще помързелувам една-две седмици, а после ще отида на всяко прослушване, което агентът ми, онзи кретен, успее да ми осигури. Знаеш как е, Мики. Човек трябва да танцува.
— Може би ще успея да ти осигуря участие в хора на „Целуни ме, Кейт“.
— Наистина ли? Страхотно! Кога?
— Ще поговоря с режисьора довечера.
— Казах ти, че късметът ми се усмихва.
Тази мисъл не я напусна през цялото време, докато се возиха в асансьора.
— Трябва да изчезвам — каза тя, когато излязоха на улицата. — Отивам да се видя с Гидиън.
— Защо не дойдете на представлението довечера? Ще ви запазя две места и ще мога да те запозная с режисьора.
— Добре. Обичам те, Мики! — извика тя и го целуна шумно. — Слушай, ще се видим у вас след един-два часа. Ще купя огромна бутилка шампанско.
— Купи две. Ще се напоркаме след представлението.
— Готово. Обичам кльощавото ти черно тяло, Мики.
— А аз обичам закръгленото ти бяло тяло, Клеопатра.
Той се отправи на запад, а тя — на изток. Докато пресичаше улицата, Клио погледна назад и се захили като луда, когато Мики й изпрати въздушна целувка. После тръгна напред с пружинираща стъпка. Точно навреме. Щеше да се види с Гидиън на ъгъла на Петдесет и първа улица и Пето авеню. Можеха да хапнат по една пица. Щеше да му каже, че се нуждае от още един-два дни, за да вземе статуетката.
Това нямаше да му хареса, но тя щеше да го успокои. А когато на следващия ден му връчеше четиристотин хиляди долара, Гидиън нямаше да има право да мрънка.
Щеше да го убеди да остане в Ню Йорк известно време. Може би Мики беше прав за отношенията им. Не за романтичната страна, разбира се, тя не влизаше в плановете й. Но Клио се чувстваше добре, когато беше с Гидиън. Харесваше и солидната, и неспокойната му страна. Нямаше нищо лошо в това да прекара известно време с него, нали?
Блясъкът от витрина на бижутерски магазин привлече вниманието й и я накара да се приближи до стъклото. Искаше да купи на Мики нещо, за да му благодари за помощта. Нещо екстравагантно.
Клио разгледа златните верижки — прекалено обикновени, после камъните — прекалено натруфени. После премина към следващата витрина и възкликна леко, когато видя тънка златна верижка за глезен, украсена с рубини.
Реши, че верижката бе направена сякаш за Мики и наклони глава, за да види цената й.
Замръзна в тази поза, приведена леко и почти залепила нос във витрината, когато улови отражението в стъклото.
Познаваше това лице. Макар да беше в профил и да се правеше, че оглежда колите, тя го позна. Едва не го бяха прегазили на улицата в Прага.
Мамка му! Мамка му! Мамка му! Тя се изправи, после тръгна небрежно към следващата витрина. Той не я последва, но се изви към нея.
Шибаната Анита Гай! Деловата професионалистка. Беше изпратила горилите си след Клио. Е, това беше направо страхотно. Сега бяха в Ню Йорк. Това беше територията на Клио.
Тя тръгна напред бавно, сякаш разполагаше с цялото време на света. Мъжът пое след нея, като внимаваше да не се приближи прекалено много. Тя влезе в международната бижутерска борса и тръгна по претъпканите пътеки сред сергиите. Той вървеше упорито след нея, като клатеше глава и се мръщеше на търговците, които му предлагаха стоката си.
Клио спринтира. Дългите й крака взеха за миг разстоянието до страничната врата. Тя профуча през нея и до отсрещната страна на улицата, където блъсна един мъж, който се канеше да се качи в такси.
Той се препъна назад и изруга, но тя вече беше в таксито.
— Настъпи газта! Вземи пет пресечки за минута и ще получиш двайсетак.