— А независимо от всичко, очаквате аз да повярвам — посочи му Тия, като свали чайника от котлона.
— Вярваш ли? — попита я Гидиън.
Тя го погледна, после се обърна към Клио.
— Да, мисля, че ви вярвам, но възнамерявам да проверя дали в семейството ми има наследствена лудост. В кабинета ми има разтегателно канапе. Можете да го използвате тази вечер.
— Благодаря.
— Не е безплатно — каза тя на Гидиън. — От този момент нататък, спирам да играя ролята на инструмент и ставам активен участник в този… кръстоносен поход.
Клио се усмихна, когато Тия внесе таблата с чая във всекидневната.
— Готин, преведено това означава, че доктор Марш току-що те уведоми, че става твой партньор.
— Точно така — потвърди Тия. — Лимон или захар?
Глава 12
— Инцидент? — попита Анита, като се вгледа в двамата мъже, които бяха влезли през задния вход в кабинета й.
Е, заслужаваше си го, след като бе избрала мускули вместо мозък. Но пък им бе дала толкова проста задача с ясни инструкции.
— Онзи тип побесня — оправда се Карл Дубровски, по-ниският и як кретен, на чието белязано от шарка лице се мъдреше недоумяващо изражение.
Преди Анита да го вземе на работа, за да изпълнява някои от не съвсем законните й задачи, Карл бе работил като бияч в клуб.
Анита бе имала причина да вярва, че Карл се нуждае отчаяно от работа. Той бе арестуван два пъти за побой и едва се бе отървал от обвинение в убийство. А подобни действия не изглеждаха добре в документите за работа.
Тя го изгледа внимателно. Беше облечен в тъмен костюм, купен от „Савил Роу“, който тя бе платила. Да, човек можеше да облече тези типове, но не можеше да се покаже с тях навън.
— Господин Дубровски, инструкциите ви бяха да проследите госпожица Толивър и човека, когото бе довела със себе си на срещата. Да ги задържите само ако това стане наложително. И най-вече, да възвърнете имуществото ми, като използвате физическа принуда, ако подобно действие е оправдано. Но не ви дадох инструкции да разбивате нечий череп.
— Стана случайно — упорито повтори Карл. — Проследих чернокожия, а Джаспър се зае с момичето. Черният се върна в апартамента си, а аз влязох след него. Наложи се да го понабия, за да ми обърне внимание, когато го питах за статуетката. Прерових апартамента му, но не я намерих, затова го понабих още малко.
— И му позволихте да вдигне телефона.
— Реших, че може да е момичето. Мислех, че ако го попритисна, докато говори с нея, тя може да се раздрънка и да ни предаде фигурката, която вие искате, за да спаси приятеля си. Но той започна да крещи и я предупреди, затова го фраснах. И той падна лошо. Това е всичко. Падна лошо и се прееба.
— Предупредих ви за неприличния език, господин Дубровски — ледено каза Анита. — Проблемът е, че сте се опитал да направите нещо, за което нямате никакви способности. Опитал сте се да мислите. Не го правете отново. А вие, господин Джаспър — въздъхна тя страдалчески. — Силно ме разочаровахте. Имах повече доверие във вас. Това е вторият път, когато не успявате да се справите с една второкласна стриптийзьорка.
— Много е бърза. И не е толкова глупава, колкото си мислите.
Марвин Джаспър имаше плоско лице и носеше косата си късо подстригана, както я бе носил като военен полицай. След като се бе уволнил от армията, той се бе надявал да стане ченге, но се бе провалил на психотеста. Това все още го измъчваше.
— Да, очевидно има достатъчно мозък, за да измами вас двамата. Сега би могла да е къде ли не. А с нея и орисницата.
Анита си помисли, че на всичкото отгоре вече и полицията бе замесена. Не се съмняваше, че Дубровски бе достатъчно тъп, за да остави някакви улики след себе си. Отпечатъци, косъм, нещо, което впоследствие би го свързало с убийството. А потенциално би свързало и нея.
Това не можеше да бъде допуснато.
— Господин Джаспър, искам да се върнете и да наблюдавате апартамента, където е станал инцидентът с господин Дубровски. Вероятно тя ще се върне там. Ако я видите, искам да я хванете. Тихо и бързо. После се свържете с мен. Имам едно местенце, където можем да обсъдим сделката насаме. Господин Дубровски, вие ще дойдете с мен. Ще отидем да се подготвим за срещата.