— След като флиртувате с мен, господин Бърдит…
— Джак.
— След като флиртуваш с мен, Джак, ще приема, че не си женен.
— Не съм. А след като питаш, аз ще приема, че това има значение за теб.
— Има, разбира се. Не флиртувам с женени мъже — каза тя и наклони глава, за да види по-добре лицето му. — По принцип не флиртувам с непознати мъже, но сега правя изключение, тъй като ми харесваш.
— Аз също те харесвам.
— Да, и аз така си помислих, тъй като през по-голямата част от обиколката седеше вторачен в мен, а не в пейзажа. Не че имах нещо против. Как получи белега си? — попита тя, като докосна с пръст собствената си уста.
— Недоразумение.
— Много такива ли имаш?
— Белези или недоразумения?
Тя се засмя.
— Недоразуменията водят до белезите.
— Не всички.
— С какво се занимаваш в Америка?
— Имам охранителна компания.
— Така ли? Телохранители?
— И това е част от работата. Но се занимаваме най-вече с електронна охрана.
— Обичам електрониката — каза Ребека и присви очи. — Не ме гледай с такова снизхождение. Фактът, че съм жена, не означава, че не разбирам от електроника. С частни домове ли се занимаваш или с места като музеи и банки?
— И двете. Навсякъде по света.
По принцип Джак не се хвалеше с компанията си, но искаше да разкаже на Ребека. Той изненадано осъзна, че го правеше по същия начин както училищният шампион, който иска да впечатли предводителката на мажоретките.
— И ние сме най-добрите. За дванадесет години от малка фирма в Ню Йорк се превърнахме в компания с двадесет международни клона. Дай ми още пет години и после, когато хората си помислят за охрана, веднага ще се сещат за Джак Бърдит.
Ребека не сметна думите му за хвалба, а за гордост. А тя ценеше и уважаваше гордостта на хората от собствените им постижения.
— Чудесно е да ръководиш свой собствен бизнес — каза тя. — Ние също добре се справяме, макар и в много по-скромни мащаби. Но това ни е достатъчно.
— Семейството ти? — попита той, като си напомни, че не трябва да забравя за основната си цел.
— Да. Винаги сме си изкарвали хляба от морето, но преди е било само с риболов. После започнахме бизнеса с туристическите корабчета. Първо само с едно. Преди няколко години изгубихме татко и това беше тежък удар за нас. Но както мама обича да казва, човек трябва да вижда доброто и в най-лошите моменти. Затова започнах усърдно да мисля. Имахме парите от застраховката му. Имахме физическа сила и добри мозъци. А Ирландия започна да процъфтява благодарение на туризма. И ние също трябваше да се възползваме от това.
— С туристическите корабчета.
— Точно така. Първото ни корабче носеше добри пари. Ние ги използвахме, за да купим още две. Прегледах печалбите внимателно и прецених потенциалния доход и всичко друго. И така, сега семейство Съливан има три туристически корабчета, а и няколко риболовни. Мисля, че трябва да прибавим и още някоя услуга. Разходка с екскурзовод до гробището, където са погребани мъртвите от „Лузитания“.
— Ти ли ръководиш бизнеса в семейството?
— Мъл се занимава с хората — реклама и връзки с обществеността. Гидиън поддържа счетоводството, защото ние го принуждаваме, но предпочита да се грижи за поддръжката и ремонтите, тъй като е адски организиран и не може да търпи нещо, което не е в идеален вид. Майка ми отговаря за кореспонденцията и внимава да не се избием един друг. А пък аз давам идеите.
Ребека замълча и кимна към надгробните камъни и високата трева на гробището.
— Искаш ли да се поразходиш сам? Повечето хора го правят. Масовите гробове са ей там, сред тисовете. Навремето имало брястове, но ги подменили с тисове. Гробовете са обозначени с три варовикови скали и бронзови табели. Има и двадесет и осем индивидуални гроба. Някои са празни, тъй като никога не открили телата на загиналите.
— Цветята за тях ли са?
— Те са за моите мъртви — отговори Ребека и пое цветята от него.
Глава 13
Гробището беше на хълм, заобиколен от зелени долини. Надгробните камъни бяха покрити с мъх. Някои от тях бяха толкова стари, че ветровете и дъждовете почти бяха корозирали надписите. Някои стояха изопнати като войници, а други — килнати като пияници.
Джак си помисли, че този факт правеше хълма още по-впечатляващ.
Гъстата лятна трева бе избуяла и разнасяше аромата на живот, когато подухнеше вятър. По безбройните гробове растяха цветя. Имаше венци, поставени в прозрачни пластмасови кутии, и шишенца със светена вода.
Джак намери това за особено трогателно, макар да се чудеше как ли светената вода можеше да помогне на обитателите на гробището.