— Да. Бих могъл да се извиня и да обясня — отговори той, като пое чашата от ръцете й и я погледна в очите. — Вероятно дори бих успял да те накарам да приемеш оправданията ми, но няма да го направя. Не бих могъл да ти обясня колко съжалявам, че те излъгах.
— Няма смисъл да говорим за това на този етап.
Тия се обърна и тръгна към всекидневната, но спря, когато Мълаки препречи пътя й.
— Не всичко беше лъжа.
Тя се изчерви, но гласът й остана хладен и делови.
— Няма смисъл да го обсъждаме. Имаме общи интереси и претенции към определен предмет на изкуството. Възнамерявам да използвам всичките си резерви, както и твоите, за да си го върна. Това е единственото, което можем да обсъждаме.
— Улесняваш ме.
— Така ли? — запита Тия и наклони глава в неумел саркастичен жест. — Как?
— Когато не си уязвима, не трябва да се притеснявам, че може да те нараня.
— Навремето бях с по-тънка кожа, но май вече нямам подобен проблем. А сега, правилата на дома.
Тя го заобиколи бързо и задиша по-лесно, когато се поотдалечи от него.
— В апартамента не се пуши. Можеш да използваш терасата или както прави Гидиън в момента — покрива. Двамата с Клио полудяха от седене на едно място, затова им предложих да се качат на покрива за известно време. По-широк е от терасата, а и е съвсем безопасен.
Мълаки се опита да й каже, че двамата с брат му ще се настанят в хотел, но промени решението си. Ако Тия не се притесняваше, защо пък той да го прави?
— Отказах цигарите преди две години, така че пушенето не е проблем за мен.
— Браво. Ще живееш по-дълго. Всеки чисти след себе си и това включва чинии, пране, вестници и каквото и да е друго. Обичам разтребени къщи. Ще трябва спиш на канапето, тъй като Клио и Гидиън са заели свободното легло. А това означава, че трябва да си готов да ставаш в разумен час сутрин.
Тя започваше да звучи все повече като старата Тия и Мълаки изпита задоволство от това и седна на канапето.
— Кой час е разумен?
— Седем.
— Олеле!
— Двамата с Гидиън ще трябва да си направите график за душа. Ще използвате малката баня. Клио може да използва моята, но тя и спалнята ми са недостъпни за теб и брат ти. Ясно ли е?
— Съвършено ясно, скъпа.
— Водя си счетоводство за разходите. Самолетният ти билет, разбира се, храната и другите видове транспорт. Ще трябва да ми върнеш парите.
Това го раздразни достатъчно и го накара да скочи на крака.
— Възнамеряваме да ти върнем парите до последния цент! Не сме пиявици. Мога да взема заем от банката и да ти върна парите веднага.
Тия се почувства дребнава и се извърна настрани.
— Не е необходимо. Просто съм ти ядосана.
— Тия…
— Недей.
Стресната от нежния му тон, тя се обърна към него.
— Не ме успокоявай. Мога да съм ти ядосана и все пак да свърша онова, което трябва. Мога да преодолея лабилната си натура. Добре сега, готвиш ли?
Мълаки прокара ръка през косата си.
— Ами мога да се справя с някои прости неща.
— Добре. Клио не може да готви. Тогава ти, Гидиън, Клио и аз сме на готова храна от ресторантите. А сега можем…
Тя замълча и погледна към вратата, когато чу завъртането на ключа.
Клио влезе първа. Изглеждаше запотена, изключително сексапилна и подозрително разрошена. Тя се усмихна бавно, докато оглеждаше Мълаки.
— Значи това е големият брат, а?
— Мъл! — извика Гидиън и двамата крепко се прегърнаха. — Толкова се радвам да те видя. Затънали сме в шибана каша.
Нужни бяха тридесет минути и още една бира, за да осведомят Мълаки за всички събития.
— Не разбирам защо онзи Бърдит си пъха носа в тази история — каза Мълаки, като се надигна и се заразхожда нервно. — Още едно усложнение.
— Ако не си беше напъхал носа, нямаше да знаем, че телефонът ми се подслушва — отвърна Тия, като стана, взе оставената от Мълаки чаша и сложи подложка под нея.
— Той твърди, че телефонът ти се подслушва.
— А защо да си измисля? Така или иначе, тази сутрин отидох да се видя с татко и го разпитах за Джак. Баща ми потвърди, че той е сериозен колекционер и свестен човек. А и полицейският детектив гарантира за него.
— Дразниш се, защото в картинката се появи още един мъж — усмихна се Клио, запърха с мигли и отпи от бирата на Гидиън, когато Мълаки намръщено се завъртя към нея. — Всичко е от тестостерона. Никой не те обвинява за това. Тия, имаш ли някакви бисквити?
— Мисля, че имам диетични вафли без захар.
— Скъпа, трябва да си поговорим сериозно по въпроса. Не може да се живее с диетични вафли. А сега, преди да започнеш да се разправяш с мен — обърна се тя към Мълаки, — спомни си, че ние имахме повече време да помислим за Бърдит и ролята му в тази история. Той познава Анита — продължи Клио, като започна да изброява на пръстите си, — освен това е експерт по сигурността и лично се интересува от орисниците. Надяваме се да продадем моята, а и третата, когато я намерим. Според мен, сега имаме двама потенциални купувачи вместо един. Можем да си проведем търг.