Стомахът й се сви от нерви и й се прииска да се върне, но успя да прояви воля.
— Не си началник нито на мен, нито на малката ни група — решително каза тя. — А сега, направи ми път! Ще закъснея.
— Тия!
След като гневът не вършеше работа, Мълаки промени стратегията и заговори чаровно.
— Причиняваш ми тревоги. Тя е опасна жена. Вече всички знаем колко е опасна.
— А аз съм слаба и глупава, вън от лигата си.
— Да. Не. О, Господи!
Той вдигна ръце безпомощно. Искаше му се да я удуши.
— Само ми обясни какво се опитваш да направиш.
— Да обядвам. Тя ми звънна и ме покани. Приех. Смятам, че ще се опита да измъкне някаква информация за орисниците и Хенри Уайли. И за теб. Съвсем наясно съм с целите й, а и никога преди не ми е казвала повече от една-две думи. Но все пак тя няма да узнае нищо за моите цели. Не съм толкова тъпа, за колкото ме смяташ, Мълаки.
— Не те смятам за тъпа. Тия…
Той преглътна ругатнята си, когато забеляза, че нито Клио, нито брат му проявяват любезността да се престорят, че не слушат.
— Хайде да се качим на покрива и да поговорим за това.
— Не. Освен ако не планираш да ме набиеш и вържеш в килера. Отивам да обядвам.
— Браво, Тия — промърмори Клио под нос и си спечели лакът в ребрата от Гидиън.
— Мъл — тихо каза Гидиън, — успокой се.
Той го послуша и Тия отвори вратата.
— Не забравяй пицата — извика Клио точно преди Тия да затръшне вратата в лицето на Мълаки.
— Ако онази жена я нарани…
— Какво ще направи? — попита Клио. — Ще намушка Тия с вилицата за салата? Успокой се и помисли. Това е умен ход. Анита смята Тия за идиотка, а всъщност самата тя е вън от лигата. Обзалагам се, че Тия ще се върне със солидна информация, а Анита ще остане с празни ръце.
— Тя е изключително умна, Мъл — потвърди Гидиън. — А ние се нуждаем от нея. Успокой се най-после.
— Добре — кимна Мълаки, но знаеше, че няма да се успокои, докато Тия не се прибере.
Въпреки активното си въображение, Тия никога не си се бе представяла в ролята на шпионин. Нещо като двоен агент, доволно реши тя, когато пристигна точно навреме на срещата. Трябваше да е самата себе си, за да успее в начинанието. Свенлива, притеснителна, глупава и отегчителна, помисли си тя, докато отиваше към масата.
Страхотен таен агент!
Естествено Анита закъсня. Опитът на Тия показваше, че жени, които не са свенливи, притеснителни, глупави и отегчителни, често закъсняват за срещи. Вероятно защото си имаха личен живот.
Е, тя самата вече също имаше интересен живот, но пък бе успяла да пристигне навреме.
Тия си поръча минерална вода и се опита да не изглежда смешна и притеснена, докато сядаше сама в елегантното „Кафене Пиер“.
Анита нахлу в заведението — наистина нямаше друга подходяща дума за това стремително влизане, облечена във великолепен костюм с цвета на зрял патладжан, украсен със зашеметяващо колие от сложни златни верижки и вплетени в тях аметисти.
— Ужасно съжалявам, че закъснях. Надявам се, не чакаш отдавна.
Анита се наведе и целуна въздуха до бузата на Тия, преди да се отпусне на стола и да остави мобифона до чинията си.
— Не, аз…
— Сума ти време не можах да се отърва от един клиент — прекъсна я Анита и се обърна към келнера. — Водка с мартини. „Столичная“, без лед, сухо, две маслини.
После тя се облегна назад и въздъхна театрално.
— Толкова се радвам, че се видяхме. Напоследък много рядко имам възможност за приятелски, а не делови обеди. Изглеждаш чудесно, Тия.
— Благодаря. Ти…
— Направила си нещо различно, нали? — попита Анита, като стисна устни и почука с алените си нокти по масата, докато се опитваше да си припомни старата Тия. — Променила си косата. Чудесно е. Мъжете толкова си падат по дългите коси, а не мога да разбера защо — добави тя, като отметна назад собствените си гъсти кичури. — Е, разкажи ми за пътуването си. Сигурно е било великолепно да изнасяш лекции из цяла Европа. Но пък и изморително. Изглеждаш изтощена. Но ще се възстановиш.
Наистина е долна кучка, помисли си Тия и отпи от водата си, докато сервираха мартинито с водка на Анита.
— Беше трудно и вълнуващо преживяване. Но човек не вижда много от света. Непрестанно си по летища и хотели или в залите за лекции.
— Но все пак има и предимства, нали? Докато пътуваше ли се запозна с онзи красив ирландец?
— Всъщност да. Той беше на една от лекциите ми в Европа, а после се отби при мен, когато дойде по работа в Ню Йорк. Много е красив, нали?
— Изключително. И се интересува от митология?
— Хм — изсумтя Тия, като взе менюто и го зачете внимателно. — Да, много. Особено от групите. Сирените, Музите, орисниците. Мислиш ли, че мога да си поръчам пиле на грил със салата, но без ядки?