— Не исках да кажа…
Тя преглътна тежко, когато Мълаки пъхна ръка под нея и ловко разкопча сутиена й.
— Правил си това и преди.
— Признавам си. Правил съм го — усмихна се той и я целуна по устните. — А сега ще се възползвам от теб.
Той започна да гали зърната й. Тия усети как я облива гореща вълна.
— Вероятно би трябвало да викаш за помощ — посъветва я той.
— Не мисля, че се нуждаеш от помощ.
Мълаки се разсмя и я прегърна отривисто.
— Господи! Ти си невероятна! Целуни ме. Целуни ме веднага. Имам нужда от теб.
През целия й живот никой не й бе казвал подобно нещо. Вълнение изпълни сърцето й и се изля в целувката й. Тия обви ръце около него и притисна тялото си към неговото със страст, която никой от двамата не бе очаквал.
Зашеметен, Мълаки заби пръсти в плътта й и се помъчи да запази самообладание. После се претърколи върху нея и изпълни заплахата си да впие зъби в нея.
Тия се надигна, сякаш понесена от вълна, и без да мисли задърпа ризата му.
— Искам… искам…
— Аз също.
Мълаки остана без дъх, мускулите му затрепериха. Кожата й бе топла и сладка, нежна като коприна. А ентусиазмът, с който прокарваше малките си, нервни ръце по него, направо го влудяваше.
Беше толкова деликатна. Мирисът й бе лек и женствен. Струваше му се, че може да я вдиша. Той нетърпеливо прокара устни надолу по тялото й, после обратно към малките, красиви гърди.
Обратно към горещата й, търсеща уста.
Когато притисна ръката си към най-горещото място и Тия изстена, Мълаки се почувства като бог.
Той мърмореше нещо или пък крещеше. Главата й бучеше толкова силно, че не можеше да разбере. Тялото й трепереше от толкова много и силни усещания, че не можеше да ги отдели едно от друго.
Тя ги поглъщаше жадно и искаше още.
А неговото тяло бе толкова твърдо и гладко. Нищо чудно, че ръцете й копнееха да го докоснат. А когато го докоснеха, тя чувстваше потръпването на мускул и ускорен пулс.
Нужда. Той наистина имаше нужда от нея.
После, когато пръстите му се плъзнаха по нея и вътре в нея, тя забрави за неговата нужда. Вкопчи се в завивките, сякаш искаше да се задържи за тях, докато политаше.
Устните му се върнаха върху нейните и тя се откри за него. Разцъфна като цвете. Мълаки проникна едновременно в тялото и в сърцето й.
Не спираше да повтаря името й. Струваше му се, че отеква в главата му, докато потъваше в нея, в тази влажна горещина. Тия се надигна към него и се понесоха в буен ритъм. Нуждата им се превърна в отчаяно желание. А после в невероятно удоволствие, което погълна и двама им.
Слаба и изтощена, Тия лежеше под него. Някъде в подсъзнанието си усещаше тежестта на тялото му, галопиращия ритъм на сърцето му, дори ускореното му дишане. Но усещаше много по-силно прекрасната умора на собственото си тяло и горещата кръв, която се движеше под кожата й.
Част от съзнанието й продължаваше да се крие в ъгъла и да гледа шокирано и неодобрително. Беше правила дива, бурна любов с мъж, на когото не трябваше да се доверява. И то в девет часа сутринта. В четвъртък сутрин.
Тези факти я накараха да почувства радост, от която знаеше, че би трябвало да се срамува.
— Престани да мислиш толкова много — лениво каза Мълаки. — Ще се повредиш. Пропуснах тила ти — добави той, като се завъртя и захапа леко рамото й. — Ще трябва да се реванширам за това, когато отново мога да се движа.
Тия затвори очи и си заповяда да се вслуша във вътрешния си глас.
— Девет часа сутринта е.
Той завъртя глава и погледна часовника.
— Всъщност не е. Десет и шест минути е.
— Не е възможно. Те излязоха малко преди девет. Беше толкова хубаво да прокарва ръце през гъстата му, тъмнокестенява коса.
— Погледнах часовника, за да знам кога да започна да се тревожа, ако не се върнат.
Тя се опита да се обърне, за да види часовника, но Мълаки спря движението й с целувка.
— И кога трябва да започнеш да се тревожиш?
— В десет.
— Значи закъсняваш. Скъпа, все пак минава известно време, докато правиш любов.
— Десет? Вече минава десет? — извика Тия и се раздвижи нервно. — Те може да се върнат всеки момент.
— Може — отвърна Мълаки, като се любуваше на движенията й. — Какво от това?
— Ами… ние не можем да сме тук. По този начин.
— Вратата е затворена, а доколкото си спомням, никой няма право на достъп до спалнята.
— Те ще разберат какво сме правили. А ние…
— Предполагам, че ще разберат. О, толкова е шокиращо! — засмя се той и протегна ръка, за да погали гърдите й.
— Не ме закачай.
— Не мога да се въздържа. Както не мога да се въздържа да се любя с теб отново. Харесваш ми и вън от леглото, Тия, но трябва да ти кажа, че… — той захапа ухото й и я накара да потръпне — … още повече те харесвам в него. Ще си открадна още няколко минути, за да ти покажа.