Клио пъхна ръце в джобовете си.
— Искаше да се върне в Европа, а аз бях неговият билет. Платих всичко, защото исках да опитам нещо ново. Тук не можех да си създам име, затова реших да опитам в Европа. И колкото повече небивалици ми разправяше, толкова повече му се връзвах.
— Беше ли влюбена в него?
— Да, ти наистина си романтик.
Клио отметна косата си назад и тръгна към стената. Гъстата, тъмна коса се вееше зад нея, очите й бяха скрити зад тъмните очила, а устните й бяха изкривени в цинична усмивка.
— Той беше много красив и умееше да лъже. А лъжите винаги звучат по-убедително с акцент. Падах си по него, а това е различно от влюбването. А и бях въодушевена от идеята, че някой ще ми даде възможност да се проявя като хореограф.
Да, точно така. Да се прояви в нещо, в което бе добра.
— И така, поживях си страхотно в Прага няколко дни. После се събудих една сутрин и открих, че ме е обрал. Беше взел парите и кредитните ми карти и ме беше оставил с гигантска хотелска сметка, която не можех да платя, докато не заложих часовника си и няколкото пръстена на ръцете си.
— Не отиде ли в полицията? Или в посолството?
— Господи, Гидиън — завъртя очи Клио. — Какъв цвят е небето в твоя свят? Той беше изчезнал отдавна. Съобщих, че кредитните ми карти са откраднати, събрах си багажа и си потърсих работа. И научих един урок. Когато нещо звучи прекалено хубаво, за да е вярно, то е, защото всъщност чуваш една огромна лъжа. Урок номер две? Виж урок номер едно. Това е.
— Може би трябва да научиш още един урок — каза Гидиън, като завъртя орисницата, така че лицето й заблестя на слънцето. — Ако не вярваш в нещо и в някого, какъв въобще е шибаният смисъл?
Долу в апартамента Тия се сгуши в Мълаки и се зачуди дали да не подремне. Кратка котешка дрямка, тъй като се чувстваше точно като котка в момента. Котка с пълен с каймак стомах.
— Имаш великолепни рамене — промълви той. — Би трябвало винаги да са голи. Не трябва да ги покриваш с дрехи или с коса.
— Анита каза, че мъжете предпочитали жени с дълги коси.
Името развали прекрасното му настроение и го накара да стисне устни.
— Не мисли за нея сега. По-добре да ставаме и да видим дали Клио и Гидиън са се върнали.
— Да се върнат? — въздъхна Тия и се протегна. — Откъде? О, Господи!
Тя седна рязко в леглото, прекалено шокирана, за да се сети да се покрие с чаршафа.
— Единадесет часът е! Сигурно им се е случило нещо. Какви ги вършим!
Тя скочи от леглото, грабна безнадеждно смачканата си блуза и се вторачи в нея ужасена.
— Ако се върнеш тук за минута, ще ти покажа какви ги вършим.
— Това е абсолютно безотговорно — отвърна тя, като притисна блузата към гърдите си и тръгна към гардероба. — Ами ако наистина им се е случило нещо? Трябва да отидем да ги потърсим или…
Тя замълча, когато на вратата се позвъни.
— Това трябва да са те.
Облекчението й беше толкова силно, че тя наметна само халат, вместо да облече блузата си и се втурна въодушевено към вратата.
— Слава богу! Толкова се тревожех… мамо!
— Тия, колко пъти съм ти казвала, че дори когато поглеждаш през шпионката, пак трябва да попиташ кой звъни — скара се майка й и целуна въздуха на сантиметър от бузата й. — Болна си. Знаех си.
— Не, не съм.
— Не ми обяснявай — възрази майка й и притисна ръка до челото й. — Зачервена си и по халат посред бял ден. И очите ти са замъглени. Е, аз отивам на лекар, така че и ти можеш да дойдеш с мен. Ще вземеш моя час, скъпа. Иначе никога няма да си простя.
— Не съм болна и нямам нужда от лекар. Аз просто…
Господи, какво ли можеше да каже?
— Ей сега ще те облечем. Не се съмнявам, че си пипнала някой чуждестранен вирус по време на пътуването. Точно това казах на баща ти тази сутрин.
— Мамо!
Тия седна на една от табуретките и заговори бързо.
— Чувствам се абсолютно добре. А ти не искаш да изпуснеш часа си, нали? Изглеждаш ми пребледняла. Добре ли спа?
— Кога съм спала добре? — с мъченическа усмивка попита Алма. — Не мисля, че съм спала повече от час, откакто ти се роди. Тази сутрин трябваше да събера всичките си сили, за да се облека. Сигурна съм, че хемоглобинът ми е нисък. Абсолютно убедена съм в това.
— Помоли доктора да ти направи пълни изследвания — посъветва я Тия, докато я теглеше към вратата.
— Какъв е смисълът? Никога не ти казват, когато си сериозно болен. Трябва да поседна за известно време. Имам сърцебиене.
— О… тогава трябва да побързаш да отидеш на лекар. Мисля, че трябва да… — Тия замълча и изстина, когато вратата се отвори и влязоха Клио и Гидиън. — А… хм… Върнахте се. Това са мои колеги, мамо.