Вятърът бързо се усилваше. „Призрак“ все повече се наклоняваше и докато каютата беше приготвена, той почна пъргаво да подскача по вълните. Почти забравил за съществуването на Лич и Джонсън, аз бях страшно изненадан, когато надолу по стълбището като гръм се разнесе вик: „Лодка в морето!“. Без съмнение това беше гласът на Смок, който викаше от върха на мачтата. Хвърлих поглед към жената, но тя се отпусна назад в креслото, като затвори очи, капнала от умора. Съмнявах се, че бе чула гласа на Смок и реших да не допусна да бъде свидетел на зверството, което, знаех, щеше да последва при улавянето на бегълците. Тя бе уморена. Толкова по-добре — нека спи!
На палубата се чуваха бързи команди, тропот на крака и пляскането на отпуснатите платна. „Призрак“ се насочваше в обратна посока. Платната се надуха, корабът се наклони, креслото се плъзна по пода на каютата и едва успях да отскоча навреме, за да удържа задрямалата жена да не падне от него.
В погледа й имаше само някакво сънливо учудване, когато ме погледна с натежалите си очи. А когато я поведох към нейната каюта, почна да се препъва и залита. Мъгридж с някакъв мръсен намек ми се ухили, когато го изпъдих навън и му заповядах да си гледа кухненските работи. А той си отмъсти, като пусна сред ловците слуха, че съм се показал превъзходна „камериерка“.
Жената се опираше на мен с цялата си тежест и мисля, че заспа отново още докато я водех към каютата й. В това се уверих, когато едва не падна върху леглото от неочаквания тласък на кораба. После се изправи, усмихна се сънливо и пак се унесе в сън. Така я оставих, заспала, под две дебели моряшки одеяла, с глава върху възглавницата, която донесох от леглото на Вълка Ларсен.
Глава XIX
Когато излязох на палубата, видях, че „Призрак“ догонва от наветрената страна познатата ми платноходка, която също се движеше срещу вятъра. Всички бяха на палубата, всички искаха да знаят какво ще стане, когато Лич и Джонсън бъдат докарани на борда.
Камбаната удари четири пъти. Луис отиде да смени кормчията. Въздухът беше влажен и аз забелязах, че той е навлякъл непромокаемите си дрехи.
— Какво ни очаква сега? — попитах го аз.
— Здравословна буря, сър — отвърна той. — А също и малко дъждец, колкото да ни измие вратовете. Нищо повече.
— Колко жалко, че видяхме лодката! — забелязах аз. Една голяма вълна удари кораба в носа и го отклони от курса цял румб: в това време лодката за миг се мярна между двата кливера.
Луис завъртя руля и след като помълча, каза:
— Те и без това никога не биха достигнали сушата, сър. Ето що мисля аз.
— Така ли мислиш?
— Да, сър. Не виждате ли? — Силен тласък на вятъра разтърси кораба и принуди Луис бързо да завърти руля. — Няма да мине и един час — продължи той — и за такава черупчица ще бъде невъзможно да продължи пътя си сред вълните. Имат късмет, че ние пристигнахме навреме и можем да ги приберем.
Вълка Ларсен остави спасените мъже, с които бе разговарял, и се отправи към юта. Неговата котешка походка сега особено биеше на очи: погледът му бе остър и неспокоен.
— Трима смазвачи и един механик — каза той вместо поздрав. — Но ние ще ги направим матроси или най-малкото гребци. А как е дамата?
Не зная защо, но когато Ларсен спомена за спасената жена, почувствувах остра болка, сякаш ме прободе нож. Разбира се, това бе глупава сантименталност от моя страна, но аз не можех да се избавя от това усещане и вместо отговор само повдигнах рамене.
Вълка Ларсен проточено и подигравателно изсвири с уста.
— А как се казва? — попита той.
— Не зная — отвърнах аз, — тя спи. Много е уморена. Всъщност аз чакам да чуя някакви новини от вас. Какъв е бил техният кораб?
— Пощенски параход — късо отговори той — „Град Токио“. Пътувал от Фриско за Йокохама. Старо корито. Тайфунът го поразил. Направил дъното му на решето. Четири дни се реяли по вълните. А вие наистина ли не знаете коя е тя? Каква е — мома, съпруга или вдовица? Е, е, добре!
Той заклати подигравателно глава и ме загледа със смеещи се очи.
— А вие … — започнах аз. И на върха на езика ми беше да го попитам дали ще закара спасените в Йокохама.
— А аз какво? — попита ме на свой ред той.
— Какво възнамерявате да правите с Лич и Джонсън?
Той поклати глава.
— Наистина, Хъмп, не зная. Както виждате, с тия четирима пришълци аз вече имам достатъчно хора на кораба.