В моето сърце? Изведнъж мислите ми взеха друго направление. Стори ми се, че стоя някъде настрана от себе си и се гледам с недоверие. Мод Брюстър! Хъмфри Ван Уейдън — „студенокръвната риба“, „безчувственото чудовище“, „демонът на анализа“, както ме наричаше Чарли Фъръсет — е влюбен! И тогава, съвсем неволно, без никаква причина, аз си спомних няколкото реда в биографичния справочник „Кой какъв е?“ и ги повторих: „Тя е родена в Кембридж и е на двадесет и седем години“. И мислено възкликнах: „На двадесет и седем години и е още свободна, не е влюбена!“. Но откъде зная, че не е влюбена? И острото жило на новородената ревност разсея всичките ми съмнения. Не ще и дума — аз ревнувах, следователно обичах! И жената, която обичах, бе Мод Брюстър!
Аз, Хъмфри Ван Уейдън, бях влюбен! И в душата ми отново нахлуха съмнения. Не защото се страхувах от любовта или защото не й се радвах. Напротив — като убеден идеалист, винаги бях възхвалявал любовта, винаги я бях считал като най-великото нещо на света, целта и венеца на битието, най-ярката радост, най-голямото щастие, което повече от всичко трябва да бъде приветствувано и прието с открито сърце. И сега, когато любовта дойде, не можех да повярвам. Такова щастие не бе за мен! Това бе премного хубаво, за да бъде истина. И неволно си припомних стихове от Саймънс:
От толкова години бродех аз
сред множество жени да търся теб.
Но аз отдавна бях престанал да търся. Това „най-велико нещо“ на света не бе за мен — така си мислех. Фъръсет бе прав: бях ненормален, „безчувствен чудак“, буквоед, способен само за наслади на ума. И макар че винаги съм бил заобиколен от жени, гледах на тях само от естетична гледна точка, нищо повече. Понякога си мислех, че съм човек не от този свят, нещо като монах, комуто е забранено да познае вечните или временни страсти, които така добре отгатвах и разбирах у другите. И ето, тя дойде! Неочаквана, неканена дойде любовта. Изпаднал в някакъв екстаз, напуснах входа на каюткомпанията и почнах да се разхождам по палубата, шепнейки прекрасните стихове на Елизабет Браунинг:
Отдавна аз приятелите прежни с видения безплътни замених и в тях другари искрени открих, нашепващи слова безкрайно нежни.
Но сега в ушите ми звучеше още по-сладка музика и бях глух и сляп към всичко, което ме обкръжаваше. В това време резкият глас на Вълка Ларсен ме накара да трепна:
— Какво, по дяволите, търсите тук? — извика той.
Бях се приближил до матросите, които боядисваха кораба, и насмалко не катурнах с краката си ведрото с боя.
— Вие що, спите ли, или слънчасахте? — продължи да вика той.
— Не, имам стомашно разстройство — отговорих аз и продължих да се движа, сякаш нищо не бе се случило.
Глава XXIV
Събитията, които станаха на „Призрак“ четиридесет часа след моето откритие, че съм влюбен в Мод Брюстър, ще си останат завинаги един от най-вълнуващите спомени в моя живот. Преживял тридесет и пет години в тишина и уединение, аз неочаквано попаднах сред най-невероятни приключения, каквито човек може да си представи, и преживях най-бурни изпитания само за някакви си четиридесет часа. И някакво чувство на гордост ми нашепва, че като се вземат под внимание всички обстоятелства, аз не се държах толкова лошо.
Всичко започна с това, че на обяд Вълка Ларсен съобщи на ловците, че ще се хранят занапред в своя кубрик. Това беше нечувано нещо за тюленоловните кораби, на които ловците се признаваха неофициално за офицери. Ларсен не даде никакви обяснения, но причините бяха ясни. Хорнър и Смок проявяваха известно внимание към мис Брюстър. Това бе само забавно и съвсем не я обиждаше, но то очевидно не се нравеше на капитана.
Разпореждането бе посрещнато с гробно мълчание, макар че останалите ловци хвърлиха многозначителни погледи към двамата виновници за тяхното изгонване. На Джок Хорнър, който си беше спокоен по природа, не му мигна и окото, но лицето на Смок почервеня и той отвори уста да възрази. Вълка Ларсен го следваше с ледения си поглед и очакваше да чуе какво ще каже, но Смок затвори уста, без да пророни нито дума.
— Ти искаш да кажеш нещо? — попита враждебно капитанът…
Смок обаче не отвърна на предизвикателството.