Морт се пулеше на плюшената завеса, само на сантиметри от носа му.
Минах през стената, помисли си той. А това е невъзможно.
Той предпазливо отмести завесата и провери да не би там никъде да се крие врата зад нея, но констатира само олющена мазилка, която на места оголваше влажна, но внушително плътна зидария.
Почука я с пръст. Недвусмислено ясно беше, че обратният път няма да е оттам.
— Добре — каза той на стената. — И сега какво?
Глас зад гърба му каза:
— Ъм. Извинете, моля?
Много бавно, Морт се обърна.
Скупчено около маса в средата на стаята, седеше едно Клачианско семейство, което се състоеше от баща, майка и половин дузина дечица като аптекарски шишета. Осем чифта кръгли очи се бяха заковали в Морт. Деветият — не беше, защото притежателят им — един грохнал прародител с неопределим пол — се беше възползвал от паузата, за да си пробие път до общата паница с ориз, като следваше принципа „варената риба в ръката е по-ценна от всякакви паранормални явления“, и с целенасоченото си преживяне накъсваше тишината.
В един от ъглите на пренаселената стая имаше малък олтар на Офлър — шесторъкият Бог — Крокодил на Клач. Хилеше се досущ като Смърт, с тази разлика, разбира се, че около Смърт не кръжаха ято свещени птици, които да му носят вести от вярващите и да се грижат за хигиената на челюстите му.
Клачианците тачат гостоприемството повече от всички други добродетели. Докато Морт още се блещеше, жената взе още една чиста чиния от полицата зад нея и мълчаливо започна да я пълни от голямата купа, издърпвайки — след кратка борба — вкусно парче сом от старческите пръсти. През цялото това време, изписаните й с въглен очи не се откъсваха от Морт.
Явно бащата беше този, който бе проговорил. Морт нервно се поклони.
— Прощавайте — каза той. — Ъ… ъ, аз май съм минал през стената. — Доста неубедително извинение, трябваше да си признае.
— Моля? — каза мъжът. Подрънквайки с гривни, жената внимателно нареди няколко резена чушка в чинията и ги напръска — за ужас на младежа — с тъмнозелен сос. Беше го опитал преди няколко седмици и макар рецептата да бе много заплетена, едно близване му бе достатъчно да установи, че е приготвен от рибешки вътрешности, престояли няколко години в бидон с марината от жлъчка на акула. Смърт беше казал, че харесването му е въпрос на възпитание на вкуса. Морт беше решил да не си прави труда.
Опита да се измъкне покрай стената и към вратата, премрежена с навървени мъниста, а всички глави едновременно се обърнаха да го проследят. Опита широка усмивка.
Жената рече:
— Защо този демон си показва зъбите, съпруже на моя живот?
Мъжът рече:
— Може да е от глад, луна на моето желание. Натрупай още риба!
А прародителят възнегодува:
— Туй аз го ядях, нещастно отроче. Проклятие да се стовари там, дето се не почита възрастта!
Получи се следното: макар думите да влизаха в ушите на Морт на разговорен клачиански, с всички заврънкулки и трудни дифтонги на този толкова древен и сложен език, че имаше петнайсет различни думи със значение на „убийство“, и то много преди още останалата част от човечеството да дозрее до идеята да се халосват един друг с камъни по главите, тези, същите думи стигаха в мозъка му ясни и разбираеми, като на матерния му език.
— Не съм демон! Човек съм! — каза той и замлъкна шокиран, като се чу да говори на перфектен клачиански.
— Крадец, така ли? — каза бащата. — Убиец? Да не би пък да си данъчен инспектор, щом се вмъкваш така потайно? — Ръката му се плъзна под масата и извади сатър, наточен като бръснач. Жена му изпищя, изпусна чинията и притисна най-малкото от децата към себе си.
Морт проследи как острието разпори въздуха и се предаде.
— Нося ви поздрави от най-тъмните кръгове на ада — осмели се той.
Промяната бе невероятна. Сатърът се скри и семейството разцъфна в усмивки.
— Цяло щастие е за нас посещението на един демон — засия бащата. — Каква ще е волята ти, о, прокълната семко от слабините на Офлър?
— Моля? — рече Морт.
— Демонът дарява благоденствие и злато оногова, който му служи — каза мъжът. — Как можем да ти помогнем, о, зловонно кучешко дихание на пъклената бездна?
— Ами, не съм много гладен — каза Морт, — но ако знаете откъде бих могъл да взема един бърз кон, ще пристигна в Сто Лат още преди залез-слънце.
Мъжът целият засия и се поклони.
— Знам точното място, зловреден извлек от червата, ако бъдете така добър и ме последвате.
Морт бързо тръгна подире му. Древният прародител ги наблюдаваше критично и продължаваше методично да дъвче.