Доста по-късно, един младеж е поохлузена и насинена глава се отби в една от градските кръчми и попита как да стигне до най-близкия магьосник.
И вече още по-късно, Морт се озова пред къща с олющена мазилка и потъмняла месингова табела, която възвестяваше, че това е жилището на:
Солидно впечатлен, въпреки разтуптяното си сърце, Морт вдигна тежкото чукче на входната врата, което имаше формата на отвратителен грифон, захапал тежка желязна халка, и почука два пъти.
Отвътре се чу кратко суетене, серия нервни домашни шумове, които в къща с не дотам възвишен обитател, биха напомнили за, например, някой, който изсипва чиниите от обяда в мивката и скрива разпиляното пране.
Най-накрая вратата се отвори, бавно и мистериозно.
— Прафи фе фега на много фпетатлен — каза чукчето на вратата, настроено разговорчиво, но затруднено поради халката. — Отфаря я ф макари и парте конет. Не го бива в отклютвафтите магии, сефстас ли фе?
Морт изгледа ухиленото желязно лице. Аз работя за скелет, който върви през стени, рече си той. Защо трябва да се учудвам вече от нещо?
— Благодаря — каза той.
— Няма фа какво. Ифтрий си краката в ифтривалката, фтъргалката има фвободен ден.
Голямата, ниска стая вътре беше тъмна и сумрачна и ухаеше главно на тамян, но също така и леко на варено зеле, на престояло бельо и на обитател, който замеря с чорапите си стената и обува онези, които не се залепят за нея и паднат. Имаше голяма пукната кристална топка, астролабия без някои части, един разкривен октограм на пода и висящ на тавана препариран алигатор. Препарираният алигатор е атрибут, абсолютно задължителен за всяка една уважаваща себе си магьосническа кантора. Този изглеждаше така, сякаш не му е харесало много.
Мънистена завеса се отмести театрално в дъното на стаята и откри една фигура, забулена с качулка.
— Благоприятстващи съзвездия греят в часа на срещата ни днес — изрецитира тя.
— Какви? — попита Морт.
Настъпи внезапна смутена тишина.
— Моля?
— Какви съзвездия? — попита Морт.
— Благоприятстващи — каза фигурата неуверено. Окопити се и продължи. — Каква е причината да безпокоите Игнеус Катуел, Притежателят на Осемте Ключа, Пътешественикът из Подземните Измерения, Върховният Маг на…
— Простете — каза Морт, — Вие наистина ли сте това?
— Наистина да съм какво?
— Магистър на как-беше, Върховен Жрец на Каж-го-де в Свещените Измерения?
Катуел раздразнено отметна качулка. Но вместо мистика с посивяла брада, когото Морт бе очаквал да види, под нея се оказа едно кръгло и пълно лице — розово и бяло, като пирог с месо, на какъвто той приличаше и по някои друга неща. Например, като почти всеки пирог с месо, той нямаше брада, и като почти всеки пирог с месо — от него лъхаше добродушие.
— В преносен смисъл — каза той.
— Това пък какво значи?
— Ами, значи, не — каза Катуел.
— Но нали каза…
— Това е за реклама — каза магьосникът. — Един вид магия, която сам си разработих. Ти какво точно искаш, всъщност? — Хвърли му циничен, красноречив поглед. — Любовен еликсир, нали? Нещо окуражаващо младите дами?
— Възможно ли е да се върви през стени? — отчаяно попита Морт. Ръката на Катуел се закова насред път, вече посегнала към голямо шише, пълно с лепкава течност.
— Посредством магия?
— Хм — каза Морт, — не, без нея, струва ми се.
— Тогава си подбирай по-тънки стени — каза Катуел. — А най-добре, използвай вратата. Онази там е много подходяща, ако си дошъл само да ми губиш времето.
Морт се поколеба, после постави кесията със златни монети на масата. Магьосникът ги погледна, издаде слаб гърлен звук и посегна към тях. Ръката на Морт се стрелна и го сграбчи за китката.
— Аз минавах през стени — каза той, бавно и натъртено.
— Не се съмнявам, не се съмнявам — забръщолеви Катуел, без да откъсва поглед от кесията. Издърпа тапата на някакво шише със синя течност и разсеяно отпи една глътка.
— Само че, преди да го направя, не знаех че го мога, когато го правех, не знаех, че го правя, а сега, след като съм го направил, не мога да си спомни как става. А искам да го правя пак.
— Защо?
— Защото — каза Морт, — мога ли да преминавам през стени, значи мога всичко.
— Много мъдро — съгласи се Катуел. — Цяло философско откритие. И как се казва госпожицата, оттатък въпросната стена?