— Вижте сега… — започна той.
— Онзи имаше кон на име Бинки, сега си спомням — рече дружески абатът. — Да не си откупил лиценза за занаята?
— Лиценз ли? — каза Морт, абсолютно объркан.
— Е, там, как му викате. Прощавай — рече абатът, — наистина не знам как стават тия неща, момче.
— Морт — рече Морт отнесено. — А и мисля, че вие следва да дойдете с мен, господине. Ако нямате нищо против — добави той, като се надяваше, че гласът му звучи твърдо и авторитетно. Монахът се обърна и мило му се усмихна.
— Де да можех — рече той. — Един ден, може би. А сега, бихте ли ме откарали до най-близкото село, щото някъде по това време май вече ме зачеват.
— Зачеват? Та вие току-що умряхте! — каза Морт.
— Така е, но аз притежавам нещо като абонаментна карта — обясни абатът.
Много бавно на Морт взе да му просветва.
— О! — каза той, — чел съм за това. Прераждане, нали?
— Точно това е думата. Петдесет и три пъти досега. Или петдесет и четири.
Щом ги видя да приближават, Бинки вдигна глава и изцвили кратко за поздрав като на стар познат, когато абатът го потупа по носа. Морт го яхна и помогна на абата да се качи отзад.
— Сигурно е много интересно — рече той, докато Бинки се издигаше над храма. Тази забележка би се оценила минус шест, по абсолютната шестобална скала за оценка на общите разговори, но Морт не можа да измисли нищо по-оригинално.
— Хич не е сигурно — отвърна абатът. — Мислиш, че е интересно, защото предполагаш, че си спомням всичките ми животи, но аз, разбира се, не ги помня. Поне не докато съм жив, във всеки случай.
— За това не се бях сетил — призна Морт.
— Представи си, петдесет пъти те учат да акаш на гърне.
— И като се огледаш, няма какво да си спомниш, нали — каза Морт.
— Прав си. Ако зависеше от мен, не бих се прераждал. Тъкмо взема да му хващам чалъма, и е ти ги, идат момчетата от храма да търсят момче, заченато точно в часа, когато старият абат е издъхнал. Такава липса на въображение. Спри за момент тук, ако обичаш.
Морт хвърли поглед надолу.
— Ние сме насред въздуха — рече той колебливо.
— Само за минутка, няма да те бавя. — Абатът се смъкна от гърба на коня, направи няколко стъпки по безплътния въздух и извика с все сила.
Това като че ли продължи дълго време. После абатът отново се покатери на Бинки.
— Представа си нямаш откога го чаках този момент — рече той.
В една по-ниска долина на няколко мили от храма имаше селце, което играеше ролята на сервизна база за манастира. От птичи поглед то представляваше безразборно разпилени малки, но изключително добре звукоизолирани колиби.
— Пусни ме където ти е удобно — рече абатът. Морт го остави на няколко стъпки над снега, там, където колибите изглеждаха най-нагъсто.
— Дано следващият ви живот да е по-добър — рече той.
Монахът сви рамене.
— Човек винаги се надява — каза той. — Поне ще си почина девет месеца. Гледката не е кой знае каква, но поне е на топло.
— Сбогом, тогава — каза Морт. — Трябва да тичам.
— Au revoir — рече тъжно абатът и се отдалечи.
Пламъците от Светлините на Центъра продължаваха да хвърлят трепкащите си сияния наоколо. Морт въздъхна и бръкна за третия пясъчен часовник.
Беше сребърен, украсен с малки корони. Вътре в него почти не беше останал пясък.
С чувството, че тази нощ го е сполетяло всичко възможно най-лошо и че по-зле не може да стане, Морт го обърна внимателно, за да прочете името…
Принцеса Кели се събуди.
Беше се чул шум от някой, който не вдига никакъв шум. Какви ти дюшеци и грахови зърна — самият естествен подбор беше наложил с годините, че кралските фамилии, които оцеляват най-дълго, бяха тези, членовете на които успяваха да надушат убиец в тъмното по шума, който той е достатъчно умен да не вдигне, тъй като в дворцовите среди все ще се намери някой, готов да резне престолонаследника с ножле.
Тя лежеше в леглото и се чудеше какво да прави. Под възглавницата си имаше кама. Започна да плъзга едната си ръка нагоре под завивката, докато полузатворените й очи се взираха в стаята за непознати сенки. Ясно й беше, че ако по някакъв начин се издаде, че не спи, вече никога повече няма да се събуди.
Слаба светлина се процеждаше през големия прозорец в другия край на стаята, но стоманените рицарски доспехи, гоблените и разнообразните джунджурии, които изпълваха стаята, можеха да послужат за прикритие на цяла армия.
Камата беше паднала между дюшека и кревата. Тя така или иначе сигурно не би могла да я използва както трябва.