Реши, че идеята да изпищи за стражите не е много добра. Ако в стаята имаше някой, то той със сигурност е обезвредил охраната, или поне я е зашеметил със солидна сума пари.
На каменните плочи до огнището имаше метална грейка. Дали пък не ставаше за отбрана?
Чу слаб метален звук.
Може би все пак пищенето не беше чак толкова лоша идея…
Прозорецът се взриви навътре. За един миг Кели видя, очертана на фона от сини и пурпурни адски пламъци, забулена фигура, снишена върху гърба на най-големия кон, който някога беше виждала.
До леглото й наистина имаше някой, вдигнал наполовина нож в ръката си.
Тя наблюдаваше очарована — на забавен каданс — как ръката над нея се издига, а конят се спуска като галопиращ глетчер в стаята. Камата вече беше над нея и започваше да се спуска, конят се бе изправил на задните си крака, ездачът се бе вдигнал на стремето и размахваше някакво оръжие, чисто острие разцепи забавения въздух със звук, все едно прокара пръст по ръба на мокра чаша…
Светлината изчезна. Нещо тупна меко на пода, последвано от дрънчене на метал.
Кели си пое дълбоко въздух.
За миг някой сложи ръка на устата й и един разтревожен глас прошепна:
— Ако изпищиш, ще съжалявам за това, което направих. Моля те? И без това забърках голяма каша.
Човек, който е способен да вложи в гласа си такава доза отчаяние и молба, е или искрен, или е толкова добър актьор, че спокойно би могъл да се препитава от това, без да му се налага да прибягва до убийства. Тя каза:
— Кой сте вие?
— Не знам дали имам право да ти кажа — отвърна гласът. — Още си жива, нали?
Тя преглътна саркастичната реплика тъкмо навреме. Нещо в интонацията на въпроса я разтревожи.
— Не личи ли? — попита тя.
— Не е лесно… — Последва пауза. Тя се взря в тъмнината, за да сглоби лицето около този глас. — Може да съм Ви причинил нещо ужасно — добави той.
— Но вие не ми ли спасихте живота току-що?
— Всъщност, не знам точно какво съм спасил. Няма ли с какво да се светне в тази стая?
— Камериерката понякога оставя кибрит върху камината — каза Кели. Тя усети как присъствието до нея се отдалечава. Последваха няколко колебливи стъпки, един-два глухи удара, и най-накрая дрънчене, макар че думата е недостатъчна да опише цялата какофония от звуци на падащ метал, която изпълни стаята. Тя дори беше последвана от традиционния тихичък звън, няколко секунди след като човек вече е решил, че всичко е свършило.
Гласът каза, малко неясно:
— Намирам се под рицарски доспехи. Къде съм всъщност?
Кели тихо се плъзна от леглото, проби си опипом път до камината, напипа стиската кибритени клечки на слабата светлина от гаснещия огън и драсна една сред облак гъст серен пушек, запали свещ, откри купчината безформени рицарски доспехи, изтегли меча от ножницата и тогава едва не си глътна езика.
Нечий горещ и влажен дъх изпълни ухото й.
— Това е Бинки — рече купчината. — Опитва да се сприятелите. Струва ми се, че малко сено би му дошло добре, ако имате…
Кели запази кралското си самообладание и рече:
— Тук е четвъртият етаж. Дамска спалня. Сигурно ще се удивите колко малко коне изобщо стигат дотук.
— О! Бихте ли ми помогнали да стана, моля Ви?
Тя остави меча и отмести един стоманен нагръдник. Озова се срещу слабо, пребледняло лице.
— Първо, най-добре е да ми кажете защо да не извикам веднага стражите — каза тя. — Самият факт, че сте в стаята ми, е достатъчен, за да ви изтезават до смърт.
Тя го гледаше свирепо.
Най-после той каза:
— Ами… бихте ли освободили ръката ми, моля? Благодаря… първо, стражите най-вероятно няма да ме видят, второ, вие никога няма да узнаете защо съм тук, а като ви гледам, ще побеснеете, ако не разберете, и трето…
— Трето какво? — каза тя.
Устата му се отвори и се затвори безмълвно. Морт искаше да каже: „И трето, ти си толкова красива, или поне много привлекателна, или поне много по-привлекателна от всички момичета, които някога съм срещал, макар че, честно казано, не съм срещал много“. Което пък ще рече, че вродената му честност никога нямаше да го направи поет; защото, ако някога Морт направеше поетично сравнение между младо момиче и летен ден, то задължително щеше да бъде последвано от подробно обяснение за това какъв точно ден той е имал предвид и дали по същото това време не е валял дъжд. В конкретния случай, добре че си загуби гласа.
Кели вдигна свещта и погледна към прозореца.
Беше здрав. Каменната рамка беше цяла и непокътната. Всяко парче стъклопис, изобразяващо герба на Сто Лат, също стоеше цяло и непокътнато. Тя погледна обратно към Морт.
— Третото не е важно — каза тя, — да се върнем на второто.