— Е, — рече той със съмнение в гласа, — това са карти Карок. Дестилираната мъдрост на Древните и т.н. Или пък може с Чинг Алинга на Централните Земи. Това е на мода сега сред хората, дето разбират. Не гледам по чаени листа.
— Ще опитам с това там, Чинг…
— Тогава хвърли тези пръчки от бял равнец нагоре.
Тя направи каквото й каза. Погледнаха в последвалата фигура.
— Хмм — рече Катуел след малко. — Ами, ето едно в огнището, едно в чашата с какаото, едно е на улицата, жалко за прозореца, едно е на масата, и едно, не, две — зад кухненския бюфет. Предполагам, че Госпожа Наджънт ще може да намери останалите.
— Ти не каза колко силно. Да го направя ли пак?
— Не-е-ее, недей — Катуел запрелиства страниците на една пожълтяла книга, която преди това беше подпирала крака на масата. — Фигурата като че ли има смисъл. Да, ето го тук, Октограма 8,887: Незаконност, Непомирената Гъска. Която като сверим тука… чакай… чакай… така. Разбрах.
— Е?
— Без вертикал, мъдро кохинилният император излиза следобед за чай; вечер мекотелото мълчи сред бадемовия цвят.
— Да? — попита Кели почтително. — Какво означава това?
— Освен ако не си мекотело, вероятно не много — отвърна Катуел. — Мисля, че нещо се изгуби при превода.
— Сигурен ли си, че знаеш как се прави това?
— Нека да опитаме с картите — припряно рече Катуел и ги разреди като ветрило. — Избери си една карта. Която искаш.
— Тя е Смърт — каза Кели.
— А! Хубаво. Разбира се, картата на Смъртта всъщност не означава смърт във всички случаи — бързо каза Катуел.
— Искаш да кажеш, че не означава смърт в тези случаи, при които обектът е превъзбуден, а ти много се притесняваш да му кажеш истината, хмм?
— Виж какво, изтегли си друга карта.
— Тази също е Смърт — каза Кели.
— Ти върна ли другата обратно?
— Не. Да си изтегля ли друга?
— Може.
— Е, ето това се нарича съвпадение!
— Смърт номер три?
— Точно така. Това да не е специална колода за фокуси? — Кели се опита да звучи сдържано, но дори и тя различи лекия звън на истерията в гласа си.
Катуел се намръщи срещу нея и внимателно върна картите в колодата, разбърка ги и ги раздаде на масата. Имаше само една Смърт.
— О, божичко! — рече той — мисля, че това ще е нещо сериозно. Може ли да ти погледна дланта, ако обичаш?
Той я разглежда дълго време. След малко отиде до кухненския бюфет, извади бижутерска лупа от едно чекмедже, изтри с ръкава на плаща си кашата от нея и още няколко минути разглежда ръката й до най-дребните подробности. Най-накрая той се облегна назад, махна лупата и се втренчи в нея.
— Ти си мъртва — каза той.
Кели чакаше. Не можеше да измисли никакъв подобаващ отговор. „Не съм“ не звучеше много стилно, а пък „Сериозно ли?“ изглеждаше някак твърде лекомислено.
— Казах ли ти, че си помислих, че ще е нещо сериозно? — попита Катуел.
— Струва ми се, че да — внимателно каза Кели, като запази абсолютно спокоен тон.
— Прав съм бил.
— О!
— Би могло да е фатално.
— Колко по-фатално от това да си умрял? — попита Кели.
— Нямах предвид за теб.
— О!
— Разбираш ли, като че ли се е объркало нещо много фундаментално. Ти си мъртва във всеки един смисъл освен ъ-ъ, буквалния. Искам да кажа, картите мислят, че ти си мъртва. Линията на живота ти мисли, че си мъртва. Всичко и всички мислят, че ти си мъртва.
— Но аз не мисля така — каза Кели, но гласът й далеч не беше уверен.
— Страхувам се, че твоето мнение не се брои.
— Но хората ме виждат и ме чуват!
— Първото нещо, което се научава като влезеш в Невидимия Университет, за жалост, е, че хората не обръщат много внимание на тези неща. Важното е какво им казва съзнанието им.
— Искаш да кажеш, че хората не ме виждат, защото съзнанието им казва да не ме виждат?
— За жалост — да. Нарича се предопределение или нещо такова. — Катуел я погледна много нещастно. — Аз съм магьосник. Ние ги разбираме тези неща. Всъщност, това не е първото нещо, което научаваш като влезеш — добави той. — Искам да кажа, преди това научаваш къде са тоалетните и всички такива неща. Но след всички тях, това е първото нещо.
— Но ти ме виждаш.
— А! Е, да. Магьосниците са специално обучени да виждат неща, които са тук и да не виждат неща, които не са. Има едни такива специални упражнения…
Кели забарабани с пръсти по масата, или поне се опита да го направи. Оказа се трудна работа. Тя заби поглед надолу в тъп ужас.