Гласът й заглъхна.
— Ей — рече тя, но си личеше, че това не и харесва много, — ама ти не си Кийбъл, нали?
Смърт се облещи срещу нея. Никога по-рано не му се беше случвало да си има работа с недоволен клиент. Не знаеше какво да нрави. Най-накрая се предаде.
— ДА ТЕ НЯМА, ТИ ЧЕРНА, СРЕДНОЩНА ВЕЩИЦЕ — каза той.
Малките очи на готвачката се свиха.
— На кого викаш среднощна вещица, ти бе? — обвинително каза тя и отново удари с юмрук по тезгяха. — Погледни това. Снощи си ми беше грейката, а днес сутринта е риба. Тебе питам.
— ВСИЧКИ ДЕМОНИ ОТ АДА ДА РАЗКЪСАТ ДУХА ТИ, АКО НЕ ИЗЛЕЗЕШ ОТ ТОЗИ МАГАЗИН НАЧАСА — опита Смърт.
— За това не знам, но какво ще кажеш за грейката ми? Там горе не е място за почтена жена, те се опитаха да…
— АКО БЛАГОВОЛИШ ДА СИ ОТИДЕШ — отчаяно заговори Смърт, — ЩЕ ТИ ДАМ ПАРИ.
— Колко? — попита готвачката, със скорост, която би изпреварила нападаща гърмяща змия и би изненадала гадно дори и светкавица.
Смърт извади кесията си и натрупа една купчина зеленясали и потъмнели монети на тезгяха. Тя ги изгледа с дълбоко подозрение.
— А СЕГА НАПУСНИ НА МИГА — каза Смърт и добави: — ПРЕДИ СУХИТЕ ВЕТРОВЕ НА ВЕЧНОСТТА ДА СА ОПЪРЛИЛИ НЕНУЖНИЯ ТИ ТРУП.
— Съпругът ми ще разбере за това — мрачно каза готвачката, докато излизаше от магазина. На Смърт му се стори, че нито една негова заплаха не би могла по никакъв начин да бъде толкова ужасна.
Той мина отново през завесата. Кийбъл, все още отпуснат на стола си, издаде някакво сподавено гъргорене.
— Истина е било! — каза той. — А аз си помислих, че си бил кошмар!
— БИХ МОГЪЛ ДА СЕ ОБИДЯ ОТ ТОВА — каза Смърт.
— Ти наистина си Смърт? — попита Кийбъл.
— ДА.
— Защо не каза?
— ХОРАТА ОБИКНОВЕНО ПРЕДПОЧИТАТ ДА НЕ ГО ПРАВЯ.
Кийбъл зарови сред документите си, като се кикотеше истерично.
— И искаш да правиш нещо друго? — попита той. — Да прибираш зъбчетата изпод възглавниците на децата? Или да ги приспиваш, като им хвърляш прашец в очите? Да станеш воден дух?
— НЕ СТАВАЙ ГЛУПАВ. АЗ ПРОСТО… ЧУВСТВАМ, ЧЕ ИСКАМ ПРОМЯНА.
Бясното ровене на Кийбъл най-после откри документа, който търсеше. Той се изхили маниакално и го ръгна в ръцете на Смърт.
Смърт го прочете.
— ТОВА Е РАБОТА? ПЛАЩА СЕ НА ХОРА ДА ПРАВЯТ ТОВА?
— Да, да, иди го виж, ти си точно този, който трябва. Само не му казвай, че аз съм те изпратил.
Бинки се движеше в стабилен галоп през нощта, а Дискът се разгъваше далече долу под копитата му. Сега Морт откри, че сабята може да стигне по-далече, отколкото си беше мислил — стигаше чак до звездите, и той замахна с нея през дълбините на пространството и в сърцето на едно жълто джудже, което доста задоволително се превърна в нова звезда. Той се изправи на седлото, завъртя острието около главата си и се засмя, когато синият пламък се разнесе през небето, оставяйки следа от тъмнина и жарава.
И не спря. Морт се заопъва, когато сабята разсече хоризонта, като смля планините, пресуши моретата, превърна зелените гори в прахан и пепел. Зад гърба си чу гласове, а когато се обърна отчаяно — и кратките писъци на приятели и роднини. Прашни бури се завиха от мъртвата земя, когато той се опита да отпусне собствената си хватка, но сабята гореше леденостудена в ръката му и продължаваше да го влачи в някакъв танц, който нямаше да свърши, докато има още нещо живо.
И това време дойде, и Морт стоеше съвсем сам, с изключение на Смърт, който рече:
— Чудесна работа, момче.
А Морт каза:
— МОРТ.
— Морт! Морт! Събуди се!
Морт изплува бавно, като труп в езеро. Бореше се срещу това, стиснал здраво възглавницата си и ужасите на съня, но някой настойчиво го теглеше за ухото.
— Ммммм? — каза той.
— Морт!
— Ккк’ввв?
— Морт, татко!
Той отвори очи и се вгледа с празен поглед в лицето на Изабел. После събитията от предишната нощ го удариха като чорап, пълен с мокър пясък.
Морт пусна крака от леглото, все още обгърнат от остатъците на съня си.
— Да, хубаво — каза той. — Ще ида веднага да го видя.
— Той не е тук! Албърт ще се побърка! — Изабел стоеше до леглото и дърпаше носна кърпичка между ръцете си. — Морт, мислиш ли, че му се е случило нещо лошо?
Той я погледна с празен поглед.
— Не ставай толкова глупава — каза той. — Той е Смърт.
Почеса се. Беше му горещо, сухо и го сърбеше.
— Но той никога не е отсъствал толкова дълго! Дори и когато беше онази голяма чума в Псевдополис! Искам да кажа, той трябва да бъде тук сутрин, за да подреди книгите и да разчете точките на пресичане на орбитите и…