— Трудно е да се каже. Никой Бейтс от Хог Крийк няма коефициент на интелигентност, по-висок от ограничението за скоростта в Арканзас. Мисля, че е или мършавият Кадилак Бейтс, или дебелият Форд Бейтс.
Биано си спомни, че половината Бейтс от Хог Крийк бяха кръстени на автомобилите си. Причината беше, че не могат да четат и си избират такива имена, които да препишат от камионите на свидетелствата за раждане в болницата.
Албиносът изпи бирата си и се оригна.
— Здрасти, братовчеде. Аз съм Биано. Тук ли е Кадилак Бейтс? — усмихна се Биано на огромния си роднина.
Албиносът не отговори, но се обърна и изрева през рамо.
— Янките дойдоха!
— Благодаря за любезната оценка — каза Биано на албиноса, който примига със светлите си очи, без да разбере иронията, сетне попита: — Ти кой си?
— Бронко Бейтс — отговори младият мъж и пак се оригна.
Биано кимна, мина покрай него и влезе в хотелската стая. Всички мебели бяха разчистени. Голямото легло беше разглобено. Останалото беше струпано в коридора. Двайсетина Бейтс бяха седнали в кръг и крещяха, а в средата на стаята се биеха петли. На пода имаше разпръснати пари, а мъжете, които бяха на възраст от двайсет до четирийсет години, псуваха на висок глас.
— Исусе! — възкликна Биано.
Накрая една от птиците падна. Собственикът й извика: „Предавам се“ и грабна петела си, преди победителят да го разкъса. Настъпи суматоха за парите и след няколко минути спор разпределението на печалбата изглежда свърши. Най-сетне планинците видяха Биано и Джон, които стояха на прага.
— Аз съм Биано! — извика той, точно когато един друг огромен роднина излезе от банята с петел под мишница и започна да го развързва за поредната схватка.
Биано влезе в кръга и повтори:
— Аз съм Биано и имам пари за вас.
Това привлече вниманието им.
— Хей, Ехо, намали радиото! — изкрещя Бронко.
Ехо беше близнак на албиноса. Роден десет минути след брат си, той се спаси да не го кръстят Студебейкър, на колата на майка си, и получи горе-долу по-свястното име Ехо. Той стана, затътри крака и намали звука на радиото.
— Търся Кадилак Бейтс — каза Биано.
Всички се спогледаха. После един висок мършав мъж стана и се приближи до него.
— Не си ни платил дължимото, братовчеде.
— Затова съм тук.
— Блейзър и Ранглър, елате с мен. Останалите да държат птиците. Не искам да пропусна следващата битка.
Кадилак, Биано и Джон излязоха и отидоха на паркинга.
— Радвам се, че отново те виждам — усмихна се Биано.
Кадилак се намръщи.
— Дойдохме чак дотук, защото ни повика, но още не сме се споразумели. Дължиш ни пари за път.
— Не знаех, че доведеш двайсет човека — възрази Биано. — Нуждаем се само от пет-шест.
— Знаеш ли кое му е лошото да правиш бизнес с роднини?
— Не.
— Всички вие мислите, че има специално семейно намаление.
— Нали? — ухили се Биано, опитвайки се да разведри атмосферата.
— Бихме целия път от Арканзас дотук, защото каза, че искаш хайка. — Кадилак бръкна в джоба си и му даде лист хартия. Явно някой бе научил планинеца да чете и да пише, защото бе направил списък на всичките им разходи. — Ето, толкова ни струва да дойдем дотук и да се върнем. Слагам по три цента на километър за износване на всяка гума.
Биано взе листа. Сумата възлизаше почти на две хиляди долара.
— Това са много пари — каза той и го даде на Джон, който го прегледа.
— Толкова са — отсече Кадилак. — Другата работа, за която ни каза, ще струва петнайсет хиляди плюс пет процента от печалбата. Стоматологична и медицинска помощ — отделно, ако се наложи. Това е сделката. Няма да се пазарим. Плащай сега, инак ще се оправяш сам.
— Предполагам, че ще ни трябват подкрепления — рече Биано и Джон кимна.
Биано се приближи до жълтия форд, отвори багажника, взе седемнайсет хиляди долара от парите на „Залива на сабите“ и ги даде на Кадилак. Мършавият планинец ги преброи и ги натъпка в работния си комбинезон.
— Виж какво — каза Биано. — Трябва да престанете с борбите с петли и да мирувате. Някой от другите гости на странноприемницата може да се обади на полицията. Законът забранява борбите с петли. Арестуват ли ви, никаква работа няма да ми свършите.