— Имаме проблем — информира го Стив. — Тук стана голяма бъркотия. Виктория се опитва да…
Неочаквано една ръка се протегна и прекъсна връзката. Биано вдигна глава и видя, че Томи го гледа гневно.
— Какво правиш, да ти го начукам? — попита мафиотът.
— Щях да се свържа с пейджъра на доктор Сътън и да проверя дали не е тук. Мислех, че ще е добре да разберем какво е намислил, след като може да развали сделката.
Гласът на Биано бе изпълнен с презрителна ирония. Рискува, защото Томи едва ли би го ударил пред всички онези служители на компанията. Очите на мафиота блеснаха лудешки, но се въздържа.
— Намери президента — заповяда той, отвори брошурата и посочи снимката на Джон. — Да притиснем този мухльо.
После сграбчи за рамото един от чиновниците и каза:
— Искам да видя Линуд Лейси.
— Господин Лейси не е тук.
— Как така? — изненада се Биано.
— Няма го. Снощи е получил лек сърдечен удар. В болница е.
— Кой води шоуто тук, по дяволите? — изръмжа Томи.
— Госпожица Луна.
— Коя? — попита Биано, като трескаво разсъждаваше.
Не можеше да разбере какво става.
— Госпожица Луна, главният финансов директор от клона в Ноксвил. Долетя тук за срещата на акционерите. Извинете, но трябва да занеса информацията за несигурното движение на акциите на господин Стюарт — каза служителят и тръгна.
— Къде е госпожица Луна? — извика след него Биано.
— В кабинета на господин Лейси. Приготвя се за срещата с акционерите.
Томи погледна Биано.
— Бил съм тук само веднъж — каза Биано, — но мисля, че кабинетът на господин Лейси е в ъгъла ей там.
— Къде е Алекс, да му го начукам? — изръмжа Томи, оглеждайки се за адвоката.
— Той не ни трябва — отговори Биано, като се радваше, че косматият арменец не се е появил.
В преддверието на кабинета на президента седеше Елън Бейтс. Преди да се омъжи за Стив, тя практикуваше телефонни измами и правеше шашми от Ню Йорк до Лос Анджелис. Елън имаше дарбата да бръщолеви неуморно и беше интелигентна. Бяха я избрали за акционер и Биано се изненада, че сега тя играе второстепенната роля на секретарка на президента на компанията. Нещо ставаше.
— Бихме желали да видим за минутка госпожица Луна — каза той.
— Опасявам се, че това е невъзможно — сряза го Елън и продължи да набира някакъв телефонен номер.
Томи протегна ръка и натисна вилката.
— Няма нищо невъзможно. Вътре ли е тя?
— Готви се за много важна среща с акционерите — сърдито каза Елън и махна ръката му от телефона.
— Чудесно, защото аз съм много важен акционер — изръмжа Томи.
— Аз… още съм…
— На кого му пука? — отсече Томи, мина покрай нея и без да потропа, влезе в кабинета.
Биано го последва.
В средата на стаята, с гръб към тях стоеше госпожица Луна. Държеше голяма купчина листа и говореше по телефона.
— Няма ли друго обяснение, Алън? Някой от главните ни акционери сигурно продава. Затова падат така.
Тя млъкна и се обърна.
Биано я виждаше за пръв път. Госпожица Луна беше на средна възраст, дебела и висока около метър и седемдесет. Беше облечена в черен костюм с панталон, който не успяваше да прикрие огромния й корем. Имаше двойна брадичка и очилата висяха на верижка около врата й. Яките й набити крака опъваха широкия панталон. Биано се зачуди коя, по дяволите, е тя, сетне госпожица Луна заговори и той я позна. Сърцето му се сви. Нямаше начин да изпълнят номера.
— Излезте от кабинета — каза тя. — Готвя се за среща с акционерите. Не може да останете тук.
— Аз съм единственият човек, с когото трябва да се срещнеш — рече Томи и затвори вратата.
После се приближи до бюрото й и изключи телефона.
Джон замина при Кора и Виктория се обади на номера, който й бе дал. Стюарт Бейтс живееше в Лос Анджелис и работеше в телевизионно шоу. Подобно на Карол Сесник, Стюарт беше един от малцината в семейството, които не се занимаваха с измами. Беше гримьор. Виктория му обясни какво иска, но той отказа.
— Трябват ми най-малко два дни, за да направя калъп за тялото — обясни Стюарт. — Освен това имам работа в шоуто. За колко часа ви трябва?
— За осем сутринта. Биано Бейтс ръководи ужилването.
— Кралят на измамниците?
В гласа му прозвуча колебание и леко страхопочитание.