— Имам място само за още един! — извика пилотът.
Томи още не искаше да се разделя с доктор Кларк, затова се приближи до Денистън, който душеше Биано, и спокойно го ритна в главата. Изправи Биано и го повлече към хеликоптера.
— А другият? — попита пилотът, сочейки Дени, който се бе хванал за главата.
— Каза, че няма нищо против да го вземеш при следващия курс — отговори Томи.
Хеликоптерът се издигна и отлетя. Приземиха се пет пресечки по-нататък и слязоха. Пилотът се върна за последния човек на покрива. Адвокатът беше втрещен. Беше му дошло твърде много за един ден и искаше да се върне в кантората си. Томи, Биано и Виктория взеха такси до „Пен Мючуъл Билдинг“, вмъкнаха се в гаража, качиха се в колата на Томи и изчезнаха, без да ги забележат в суматохата.
— Наздраве за шибания петрол! — каза Томи, вдигна чашата с шотландско уиски и я изпи на един дъх.
Вече изглеждаше пиян и се хилеше на принудително доведената си публика — Биано, госпожица Луна и Уейд и Кийт Съмърланд. Ухото на Кийт още бе превързано от удара на Виктория.
— Къде са момичетата? — обърна се Томи към Уейд, който бе поръчал няколко стриптийзьорки.
— Трябва да дойдат всеки момент, Томи.
— Казваш, че никога не си била в Лас Вегас, а? — попита Томи и Виктория поклати глава. — Виждаш ми се позната. Това ме побърква, но ще се сетя.
Намираха се в апартамента на Томи в „Риц“. Удостоверенията за акциите бяха в отвореното куфарче на масата.
— И така, сключихме сделката — каза той, поглеждайки Биано с крива усмивка. — Тъй като доктор Сътън се оказа шибан предател, няма да му дам дяла. Неговите двайсет процента идват при мен. А що се отнася до твоите двайсет, доктор Кларк, мисля, че са твърде много. Каква работа си свършил?
— Господин Рина — започна Биано, който бе загубил очилата си по време на схватката с Денистън и присвил очи, се преструваше, че едва вижда Томи. — Аз направих всичко. Открих залежите. Без мен нямаше да имате петролна компания. Нали сключихме сделка?
— Имаш ли писмен договор? — злобно се ухили мафиотът.
— Ами, не, но имаме устно споразумение.
— Така ли? Имаш ли свидетели на шибаното устно споразумение?
— Доктор Сътън…
— Той не се брои. Някой друг?
— Не, но сигурно си спомняте…
— Не, не си спомням за никакво споразумение с теб, празна главо. И тъй като остава само твоята дума срещу моята, надявам се, че няма да ме наречеш лъжец, защото ако го направиш, ще измета пода със задника ти. — После Томи се усмихна. Уейд и Кийт се засмяха заедно с него. — Не е толкова трудно да правиш бизнес. Всички разправят, че не било лесно. Нищо работа.
Усмивките на двамата бивши полузащитници бяха напрегнати и неестествени. Томи беше едва метър шейсет и седем, но ги плашеше до смърт.
Джо Рина спря пред главния вход на белия като алабастър хотел „Риц-Карлтън“ на Стоктън стрийт. Слезе от лимузината и стъпвайки на пръсти, се отправи към фоайето, където го чакаше Рио Уелс. Без да разменят нито дума, двамата влязоха в бара и седнаха на една маса в дъното. Беше 5:30 следобед и заведението започваше да се пълни. Звънът на чашите и смехът заглушаваше разговора им.
— Какво научи? — тихо попита Джо.
— Не знам какво става, по дяволите, господин Рина, но със сигурност има нещо гнило.
— Казвай.
— Томи наистина се мотае с онзи тип, чиято снимка ми изпратихте. В момента е горе с него и с една дебелана на име Лора Луна. Там са и двама от хората ви от Лас Вегас, Кийт и Уейд Съмърланд.
Джо леко трепна. Преди два месеца бе наел братята Съмърланд да проверят чиповете на Бахамските острови. Каза на Томи да ги наглежда, а сега действаха заедно. Той потисна чувствата си и попита:
— А моите пет милиона?
— Не видях пари, но може да са в дипломатическото му куфарче или в багажа.
— Да. Колко човека имаш тук?
Джо вече кипеше от гняв.
— Петима, заедно с мен. Всички са обучени специалисти, бивши командоси от „Делта Форс“.
— Добре. Да отидем да видим какво е намислил брат ми.
Те излязоха от бара, минавайки покрай Тиодор Х. Бейтс, който взе слушалката и се обади в апартамента на Томи. Изчака телефонът да иззвъни веднъж и затвори, преди Томи да отговори. Иззвъняването щеше да е сигнал за Биано и Виктория, че Джо е тръгнал.