Джо и Рио Уелс се качиха на асансьора за етажа на Томи и срещнаха двама от специалистите, чиито очи приличаха на влажни камъни. Стояха на аварийното стълбище. Рио се обръщаше към тях само с бойните им псевдоними — Пехотинеца и Морския.
— Предайте на екипа да бъде в готовност — заповяда той.
Пехотинеца, който беше командир на частта, започна да шепне по радиопредавателя си. След минута една врата се отвори. Оттам излезе друг мъж в сив костюм и направи знак на Рио. Приближиха се до него и влязоха в стаята, без да разговарят.
Вътре имаше още двама мъже и купища сложна апаратура. От стената стърчаха жици.
— Какво е това, по дяволите? — попита Джо.
— Антитерористична апаратура — отговори Рио. — Брат ти е в съседния апартамент. Можеш да го видиш и чуеш.
— Как? — учуди се Джо.
На пода имаше четири отворени куфара — почти празни, а на леглото — два шлема с визьори. На всеки беше прикрепена щурмова пушка, а от огромния мерник, разположен в лявата страна на шлема, се подаваше гъвкав метален кабел. От другата страна излизаше кабел, свързан с компютъра, чиито жици бяха пъхнати в стената.
— Това е направено за терористи, които държат заложници. Онази палка ей там отчита и регистрира точно къде в стената са носещите греди. После, с високоскоростни дрелки пробиваме стената и пъхаме три миниатюрни видеокамери. С помощта на компютъра определяме цветови код на всеки човек в стаята. Терористите са „зелени“, а заложниците — „червени“. Компютърът приема информацията и смесва компонентите. В резултат можеш да виждаш през стената, както и структурните елементи, така че като стреляш, да не засегнеш носещите греди. Сложи си шлем и погледни през мерника.
Джо надяна на главата си шлем, спусна визьора и вдигна пушката.
— Нищо не виждам — каза той.
— Включи захранването — обърна се Рио към един от мъжете.
Бившият командос щракна копчето и Джо мигновено видя какво става в съседната стая. Това беше обагрена в зелено магия. Петимата човека бяха оцветени в различни цветове — трима в червено и двама в зелено. Жената влезе в банята.
— Зелените са главорезите на Томи. Брат ти, жената и онзи тип, който е направил удара в казиното ти, са оцветени в червено. Искаш ли да чуеш какво си говорят? — попита Рио, натисна друго копче и Джо позна пиянския глас на брат си.
— … сякаш само той разбира от всичко. Като че ли ако не беше шибаният Джо, нямаше да можем да се изпикаем.
Джо едва се въздържа да не натисне спусъка. Пред никого не бе говорил лоши неща за Томи. Връзката помежду им беше сицилианска. А сега Томи го унижаваше пред непознати. Джо махна шлема. Не искаше да слуша повече.
— Ще очистите ли братята Съмърланд? — попита той.
— Всичко ще стане безшумно — отговори Рио. — Никой няма да чуе нищо. Първо ще ликвидираме тях, за да не пречат по време на операцията.
— Добре. Да вървим. Да го направим — нетърпеливо каза Джо.
Двамата снайперисти сложиха шлемовете, а Джо и Рио излязоха в коридора при Пехотинеца и Морския. Пехотинеца се бе преоблякъл като хотелиерски прислужник и носеше празна бутилка шампанско. Почука на вратата и Томи я открехна.
— Казвай…
— Безплатно шампанско от управителя.
Томи махна веригата и Рио и Морския нахлуха вътре, поваляйки го на пода.
Уейд и Кийт извадиха пистолетите и на стената едновременно се появиха две дупки. Смъртоносният огън покоси двамата полузащитници и белите им ризи се обагриха в червено.
Джо влезе и презрително погледна брат си. Очите му бяха изпълнени със смесица от гняв, обида и разочарование.
— Да, без Джо наистина нямаше да можеш дори да се изпикаеш — каза той. — Радвам се, че си го разбрал.
Томи се надигна на лакти, втрещен.
— Какво правиш тук? Мислех, че си в Ню Джърси.
— Аз пък мислех, че си в „Залива на сабите“. После разбрах, че ограбваш банката ми в Насо.
— Джо… Няма да повярваш. Богати сме!
— Къде са парите ми, Томас? — студено попита Джо.
Никога не го беше наричал „Томас“. Сякаш се обръщаше към непознат.
В същия миг Виктория излезе от банята. Беше махнала подплънките и перуката. Нахлу в стаята със смях.
— Томи, миличък, в банята няма тоалетна хартия и…