Виктория усещаше, че Биано и Джон все още не й казват всичко. Но тази нощ се чувстваше в странно приповдигнато настроение. И през ум не й беше минавало, че ролята на тъпа проститутка може да е толкова забавна. Подейства й разтоварващо, а срещата с Томи наистина „наля газ в сделката“. Часове наред майка й я бе карала да се отпусне. Но този измамник с ослепителна усмивка бе успял да го стори само за един следобед. За пръв път Виктория изпита вълнуващата тръпка на безразсъдния риск.
— Тази работа с перлата — каза тя, — още не ми е ясно защо го правим. Как ще се сдобием със сто и петдесет хиляди долара? Платихме петдесет хиляди, макар че перлата струва четирийсет. Знам, че увеличаваме, като намаляваме, но нищо не разбирам. Дотук само губим пари, а не печелим.
— Умножаваме, като делим, затова няма значение каква е истинската й стойност — отговори Биано. — Утре сутринта ще отида в същия магазин и ще се опитам да купя още една като нея. Ще трябва да платим, колкото ни поискат.
— Но вече нямаме пари — напомни му тя.
— Ах… каква засечка — ухили се той. — Как не се сетих за това.
— Престани да се будалкаш с мен, Биано. Не съм свикнала да бъда мишената. Ако ще участвам в играта, искам да знам какво ще правя. Убедена съм, че нарушаваме половин дузина закони.
— Може би ще се наложи да нарушим още толкова до края на тази измама. Но в случая с перлата не вършим нищо незаконно. Поне още не.
— Не забравяй, че съм чела информацията за теб. Съвсем не си ангел.
— Как да не е — сериозно каза Джон. — Биваше го още от десетгодишен. Трябваше да го чуеш как изнася проповеди в църквата. Можеше да измоли пари и от банкер.
Биано се изчерви.
— Хайде — настоя Виктория, — разкажи ми за перлата. Как ще спечелим от загубата?
И той й разказа. Когато свърши, тя го гледаше с леко отворена уста. Планът беше гениален и наистина нямаше да нарушат нито един закон.
— Увеличавай, като намаляваш — бавно каза Виктория. — Задържай, като пускаш. Умножавай, като делиш. Вярно е, нали?
— Ако го правиш както трябва — рече Джон.
Сетне започнаха да разговарят за членовете на фамилията Бейтс. Преценяваха качествата и уменията им и отхвърляха и приемаха кандидати. Според Виктория това беше един изключително колоритен избор на съдебни заседатели. Освен Дъфи Припадъка и Дакота, имаше и някакви Бейтс от Хог Крийк. Не говориха много за тях, но те явно играеха важна роля, ако възникнеха неприятности. Имаше и „певци“, които щяха да предават информация на Томи Рина, докато проверяваше Биано, и „вътрешни хора“ — звездите на измамата. Биано и Джон бяха вътрешни. Имаше и „външни“. Те омотаваха жертвата, после я насочваха или блъфираха. Задачата им беше да контролират движенията на мишената. За нейна изненада тези участници бяха предимно допълнителни играчи. Виктория реши да повиши категорията си. Джон и Биано задълбочено обсъждаха всеки кандидат, преди да включат името му в списъка. Отделиха половин дузина имена и се разбраха да им се обадят сутринта.
Виктория Харт седеше, ядеше варени раци и се чудеше дали тази ситуация ще бъде най-неприятната в живота й… или най-хубавата.
На сутринта Биано облече каубойския си екип — якето с ресните, ботушите и широкополата шапка — и отиде в „Пръстени и други“. Малко след девет той отвори вратата и подаде глава.
— Хей — извика Биано в безлюдния магазин.
Никой не купуваше бижута в девет сутринта, затова персоналът пиеше кафе в задната стая. След миг оттам излезе Доналд Щайн.
— Добро утро… господин Маккуийд, нали?
— Точно така. Запомнил си ме. Разполагаш ли с минутка? Имам един малък проблем…
— Какъв проблем? Не е свързан с перлата, нали?
Доналд изглеждаше разтревожен, дори малко уплашен.
— Онази перла ме устрои като персийски принц. Моята гълъбица каза, че ще ми дойде на гости.
Управителят въздъхна облекчено.
— Това е чудесно. Радвам се, че всичко е наред.
— Е, освен ако не промени решението си… Нали ги знаеш какви са жените.
Биано остави моментът да назрее, докато на лицето на Щайн се изписа пълна паника. Никак не му се искаше да си взима обратно перлата. Беше я купил от търговския център за бижута и продал на тексасеца. Знаеше, че една двайсет и два милиметрова черна перла е скъпа, но безполезна вещ. Никога нямаше да може да се отърве от нея. Щеше да остане негова до края на живота му.