— Превърнали сте го в цяла наука — отбеляза Виктория.
— Това не е наука — ухили се Биано, — а изкуство.
Докато разговаряха, един чисто нов червен шевролет мина под свода на „Сенчест отдих“ и спря до караваната. Зад волана седеше едно от най-необикновените същества, които Виктория бе виждала. Жената имаше дълги, буйни гарвановочерни коси и бяла като слонова кост кожа. Зелените й очи искряха. Слезе от колата, но не каза нищо. Пищните й форми преливаха от тесните, цепнати на коленете джинси. Беше по къса тясна фланелка с деколте и гърдите й изпъкваха. Не приличаха на силиконови. Освен всички тези изумителни физически качества у жената имаше и нещо друго, неосезаемо — някаква тлееща, спотайваща се сексуалност, която изсмукваше кислорода от района. Виктория имаше опит в това отношение, но веднага разбра, че не може да се сравнява с Дамата купа.
— Чух, че търсите стръв за набелязаната мишена — каза тя и прегърна Джон, но само погледна Биано. Държаха се на разстояние. Между тях имаше някакво напрежение. — Как сте?
— Добре — отговори Биано. — Виждам, че годината е била успешна за теб.
В забележката му имаше студенина, която стресна Виктория.
— Съжалявам, ако още си ядосан, Биано. Мислех, че просто се забавляваме.
— Да. Предполагам, че беше така.
— Искам да помогна. Не ме отблъсквай.
— Знаеш, че става дума за Томи Рина.
— Ще си сложа вазелин в носа, за да не усещам миризмата му. Ще омотая онова дребно лайно. — После изведнъж тя се обърна към Виктория и протегна ръка. — Здрасти. Аз съм Дакота Бейтс.
Ръкуваха се. Виктория беше метър седемдесет и три, но Дакота беше по-висока от нея. Имаше размерите на момиче от шоубизнеса.
— Да влезем вътре — предложи Биано и всички се качиха в караваната.
Парите още бяха на масата. Дакота ги погледна.
— Джон каза, че си намислил да наемеш голям офис в Сан Франциско. Мислиш ли, че парите ще са достатъчно? — попита тя.
— Стига да внимаваме. Тези ще ни трябват за подготовка на терена и за да наемем канцеларии. Утре Виктория, Джон и аз ще отлетим за Сан Франциско. Ние ще вземем стотина хиляди, а ти — другите петдесет и ще се качиш на самолета за Бахамските острови. Там ще се срещнеш с Дъфи Припадъка. Ще се видим след два дни. Един от нас трябва да занесе финансовия справочник в кредитния отдел на казиното.
— Как ще накарате Томи да отиде на Бахамските острови?
— Най-новата му съквартирантка е една червенокоса проститутка на име Калиопа Лав. Ще й се обадят от радио „Бродуок“ и ще й дадат два безплатни билета за рая.
— Мислех, че никога не правиш номера на проститутки — каза Дакота, после се обърна към Виктория. — Биано смята, че момичетата досаждат, но анализират, докато момчетата се впускат в измамата с главата напред.
— Понякога се налага да нарушаваш правилата — рече той.
Дакота кимна и сложи куфара си на масата.
— Между другото, не е нужно да спиш с Томи — смутен каза Биано. — Само ще го направляваш.
— Хей, миличък, остави ме да правя каквото знам. Как ще накарам онзи негодник да играе по свирката ни, си е моя работа.
— Само исках да кажа…
— Недей — прекъсна го Дакота, после видя териера. — Хей, Роджър. Радвам се, че те виждам, миличък.
Кучето скочи на коленете й и сложи лапи на великолепните й гърди.
— Как я караш, Роджър?
— Много по-добре от теб — прошепна Виктория на Биано.
Томи Рина чу за перлата по обяд. Когато богатият каубой от Тексас не се появи да вземе втората, Доналд Щайн половин ден разсъждава какво би могло да е станало с него. Осъзна, че е купил същата перла за сто и петдесет хиляди долара и разбра, че му предстоят огромни неприятности. Не можа да измисли начин да прикрие грешката си, затова се обади на шефа си и му каза какво се бе случило.