— Ако се наложи, ще включа семействата от Хог Крийк.
— Работил ли си с тях?
— Не.
— Внимавай. Онези Бейтс от сто години живеят в Арканзаската долина, женят се помежду си и пият смес от малц и гореща вода. Слизат по хълмовете с камиони с широки гуми, ритат задници и изяждат жертвите си. Не са много нежни.
— Ще го имам предвид — каза Биано и остави вилицата. — Вероятно утре ще оправя фермата. Мисля, че намерих една, която ще бъде подходяща за играта. Искам ти да ръководиш бояджиите. Ще ти платя хиляда долара плюс една десета от всичко, което спечелим.
Стивън Бейтс затвори очи и дълго мълча. Виктория помисли, че е заспал, но той отново ги отвори и погледна съпругата си Елън, която изглежда прочете мислите му и кимна. Стив се обърна към Биано.
— Спомена, че правиш всичко това заради братовчедка си Карол.
— Да. Убиха я двамата мръсници, на които ще погодим този номер.
— Ядосвам се, когато пречукат някой от нашите роднини. Не го приемам лесно. Но ми се струва грешно да правим пари от смъртта на Карол.
— Разбирам това, но тя ми беше много близка… Пък и не трябва да работиш за нищо.
— Въпросът е там, че никога не съм правил голям удар. Ти ми даде възможност да се включа. Това ми е достатъчно.
— Сигурен ли си?
— Ти си нещо като легенда, Биано. Ще бъде чест за мен.
— Видяхме те сред най-търсените в Америка — обади се Лорънс. — Само че имаше черна коса и беше без мустаци.
— Е, да… — усмихна се Биано, после се обърна към Стивън. — Но ако приключим с повече пари, ще ти дам една десета.
— Добре.
Деловата част свърши и те започнаха да разговарят за други неща. Виктория мълчеше. Една фамилна подробност я удивляваше. Всички имаха татуировки под ръчните часовници, включително и Биано. Татуировката представляваше ръкописно „Б“ и датата на първата измама. Дори Лорънс имаше такава. От миналото лято.
— На панаира в Портсмут с петнайсетгодишната си братовчедка Бетси пробутаха „кукла“ — обясни Стивън.
Късно през нощта, след като наеха стаи в мотела в Кийтс, Биано покани Виктория в стаята си да изпият по една водка с кока-кола преди лягане. Тя беше твърдо решила този път да не размътва главата си и пиеше на малки глътки питието. Биано извади от чантата си малка електрическа парна ютия.
— С това нещо можеш да пресоваш надписи и картинки върху фланелки — каза той, напълни я с вода и я включи в контакта да се затопли.
После извади двата работни комбинезона, които бяха купили от Хобс, и ги сложи върху избелялата зелена покривка на леглото. Измъкна белите букви и ги нареди върху джоба на гърдите, така че да пише „САЩ, МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО“ и ги огледа критично.
— Как ти се вижда? Би ли се хванала на този номер?
Тя се вторачи в буквите, сетне ги подреди в полукръг над джоба.
— Така по-добре ли е?
— Много по-добре — призна Биано.
Той изпробва парната преса и отпечата буквите върху работните комбинезони.
После отидоха на паркинга и поставиха същия надпис на двете предни врати на форда. Този път използваха по-големите жълти букви. Докато работеха, Виктория го попита какво означава „да пробуташ кукла“.
— Стар номер — обясни Биано. — Тази измама датира от почти хиляда години. За пръв път са я направили в Китай.
— Как се прави?
— Двама мошеници работят в комбина. Преструват се, че намират портфейл, пълен с истински пари, близо до набелязана жертва. Мишената трябва да бъде избрана внимателно. Обикновено е някой добре облечен богаташ, възрастна жена или бизнесмен. Винаги гледай обувките и чантата. Те са много показателни. Слагаш портфейла така, че мишената също да го намери. После следва големият спор. Дали да дадат парите на ченгетата. Не, те ще ги задържат за себе си. Тогава двамата мошеници се съгласяват, че портфейлът трябва да остане за една седмица в жертвата, защото може някой да си го потърси.
— Задържаш, като пускаш.
— Точно така. Но в последната минута измамниците решават, че мишената трябва да им даде част от сумата от собствения си джоб в знак на добра воля. Може би само десет процента. Жертвата няма нищо против, защото в ръцете му са пет пъти повече. Дава им парите и мошениците си тръгват. После мишената отваря портфейла и вижда, че е пълен с нарязани вестници.
— Хората хващат ли се на този номер?