Те се качиха в богато украсения асансьор и слязоха да разгледат долния етаж.
— Тук ще бъде голямото съвещание, когато обявим продажбата — ухили се Джон. После подаде няколко самолетни билета на Биано. — Взех ги чрез регистрацията на хотела. Ти и Виктория имате запазени места за Маями за полета довечера. Оттам ще си купите билети за Бахамските острови. Митницата затваря в пет, а последният самолет каца в четири и половина, така че утре следобед ще влезете в острова. Дъфи и Дакота вече са там. Огледали са казиното и смятат, че залата на приземния етаж е много подходяща за измамата със зарове. На десетия има стая за най-богатите комарджии, но не искат да рискуват, оставайки там твърде дълго.
— Добре — каза Биано.
Взеха асансьора на двайсет и четвъртия етаж и слязоха на нивото на улицата.
— Отседнал съм в „Станфорд Корт“. Търсете ме там — продължи Джон. — Ще ви държа в течение как се справям. Не се притеснявай. Макар че времето е малко, ще бъда готов за удара.
Биано обичаше да има втори изход от всяко място, затова провери аварийната врата на приземния етаж в източната страна на сградата като евентуален път за бягство в случай на провал. Изключи алармената система с джобното си ножче, отвори вратата… и се озова лице в лице с Тексако Филипс. Огромният бивш бейзболист се беше облегнал на един стълб, държеше вестник и се преструваше, че чете, докато наблюдаваше главния вход. Видя Биано, но едрото му плоско лице не показа признаци, че го е познал.
— Здрасти — усмихна се Биано.
— Здрасти — отговори Тексако.
— Само проверявам вратите.
Биано демонстративно огледа ключалката, изпробва механизма и затвори вратата. Паникьосан, той се обърна към Джон и Виктория и рече:
— Загазихме.
— Какво? — попита Виктория.
— Онзи стероиден тъпанар, домашният любимец на Джо Рина, е там отвън.
— Тексако Филипс? — учуди се Виктория.
Биано кимна.
— Наблюдава главния вход. Крие се зад вестник като герой от филм с Хъмфри Богарт.
— Какво ще правим сега? — разтревожи се Джон.
— Да се качим горе.
Тримата бързо се върнаха в асансьора и натиснаха бутона. Виктория носеше Роджър. По лицето на Биано изби пот. Паниката, която често изпитваше относно Джоузеф Рина, отново го обзе. Видя Тексако Филипс и адреналинът заля сърцето му като струя студена пикня. Едва сдържаше дъха си. Асансьорът дойде и той натисна копчето за двайсет и петия етаж. Никой не казваше нищо. Биано се опита да овладее необяснимата си паника. Как щеше да прави номер на Джо Рина, когато само видът на онзи тъп и грозен телохранител го хвърляше в такова безпокойство?
Влязоха в офиса и заключиха вратата на фоайето. Биано трепереше.
— Добре ли си? — попита Джон.
— Нищо ми няма — излъга Биано.
— Но защо е дошъл? — попита Виктория. — Никой, освен Дакота, не знае, че ще бъдем тук.
— Дакота не ни е предала — веднага възрази Биано.
— Откъде знаеш? Само защото още си влюбен в нея? Може да ти е сърдита.
— Не е Дакота — повтори Биано и този път гласът му беше гневен, раздразнен от адреналина, циркулиращ из тялото му. По тона му личеше, че въпросът за него е приключен. — А нещо друго.
— Някой трябва да му е казал — настоя Виктория. — Онзи тъпанар не е телепат. Нали съм взимала писмени показания от него. Нуждае се от указания, за да си обуе гащите.
— Дакота и Дъфи дори не знаят за тази сграда — тихо каза Биано. — Още не съм им казал, така че Тексако не го е научил от тях.
Логиката му беше неоспорима и той се зарадва, че затвори устата на Виктория.
— Може би е забелязал теб — обърна се той към Джон. — Излиза ли оттук? Разхожда ли се по улиците?
— Не. Пиколото на хотела ми донесе самолетните билети. Запазих местата чрез регистрацията.
— Проклетите билети! — възкликна Биано, извади ги от джоба си и се вторачи в тях, сякаш бяха предатели. — Джо е прегледал в компютъра за авиолиниите. Сега резервациите могат да се проверяват от града, където първоначално са направени. Ти си запазил билетите чрез регистрацията на „Станфорд Корт“. Джо е разбрал това и е изпратил Тексако. Регистрирал си се под името Бейтс и той те е проследил дотук.