Тексако погледна часовника си. Поне нямаше да варди цяла нощ на летището. Щеше да си вземе билет и да изчака, за да види с кого ще пътува онази кучка. Освен това можеше да си купи вечеря и да се отпусне за малко. Затвори, без да каже нищо повече на Питър.
Тексако седеше във фоайето на „Американ Еърлайнс“, пиеше бира и наблюдаваше Виктория Харт, която се бе настанила на един кожен стол и четеше книга с меки корици. Беше красавица. Тексако реши да й определи среща, за да я научи да свири на флейта. Нужни му бяха само десет минути и някое тихо усамотено място. Щеше да опре пистолет в слепоочието й и да я накара да му духа. Трябваше да й смачка малко фасона. В същия миг пред бара се чу глъчка. Някакъв червенокос тип спореше с едно ченге.
— Но защо да не може? Тя ще дойде ей сега. Добре, добре, не е необходимо да бъдеш груб.
Червенокосият се обърна и влезе в бара. Водеше на каишка малък териер. Приближи се до бармана, бръкна в джоба си и извади стодоларова банкнота.
— Слушай, приятел, съжалявам, че те притеснявам, но би ли пазил кучето ми?
— Това не е кучешки приют.
— Кучето е много рядко срещан Баунчатрейнски териер — настоя Биано и пъхна банкнотата в ръката на бармана, който я огледа критично. — Не ми позволяват да отида с него на изхода, защото имали някакви карантинни правила. Трябва да посрещна дъщеричката си. Тя е болна. На инвалидна количка е, но се връща вкъщи. Не го изпускайте от поглед. Както вече казах, породата е много рядка.
— Добре — съгласи се барманът и прибра в джоба си чисто новата банкнота.
Биано бързо излезе от бара, минавайки покрай Тексако, който не го позна.
Тексако Филипс се вторачи в кучето, после отново се залови с бирата си.
— Не ми се струва толкова рядко — измърмори той, извършвайки единственото си проницателно наблюдение за деня.
Десет минути по-късно в бара влезе един много изтънчен мъж с посивели коси. Носеше дипломатическо куфарче. Седна до една от масите, но след малко стана, прекоси помещението и се вгледа внимателно в кучето.
— Да бъда проклет — тихо каза той с английски акцент. Сетне с движение на познавач вдигна Роджър и провери интимните му части.
— Не пипайте кучето — каза барманът.
— Да ме вземат дяволите — измънка Джон, възхищавайки се на териера. — Това е най-проклетото нещо, което съм виждал.
— Кое? — леко заинтригуван попита Тексако.
Джон не му обърна внимание.
— Знаете ли на кого е?
— Не, господине. Човекът само каза, че е скъпо и това е всичко.
— Скъпо? — Джон започна да се смее. Когато най-после се овладя, той поклати глава, сякаш бе чул нещо адски забавно. — Това едва ли е най-точната дума. Аз бих казал, че е безценно.
— Наистина ли? — учуди се барманът.
Сега цялото внимание на Тексако беше съсредоточено върху разговора. Големият му колкото грахово зърно мозък работеше с пълния си церебрален обем.
— Веднага ще ви дам девет хиляди долара за това животно.
Джон сложи куфарчето си на тезгяха, отвори го и започна да вади чисто нови стодоларови банкноти.
— Току-що продадох един от състезателните си коне — обясни той на Тексако, който тъпо кимна, оглеждайки гладно парите.
— Но какво правите?
Барманът се опита да спре Джон. Тезгяхът беше отрупан със сто доларови банкноти. Това бяха част от парите от номера с перлата.
— Приберете си парите, господине. Кучето не е мое — каза барманът. — Един човек ми го остави да го гледам, защото не пускат териера до изхода за посрещачи.
След като наля масло в огъня, Джон събра банкнотите и ги сложи в куфарчето си, затвори го и погледна бармана.
— Това куче е адски рядък Баунчатрейнски шотландски териер. В света има само стотина. Освен това е мъжко. Повечето екземпляри от тази порода са били кастрирани. Първоначално са били предназначени за турските султани. Отглеждали са ги за тях в Южна Шотландия. Турските самодръжци избили всички мъжки, с изключение на няколко, за да запазят породата. Освен че отглеждам състезателни коне, понякога пиша статии за английския клуб „Кучешка колиба“. В света има по-малко от десет-дванайсет мъжки екземпляра, които не са скопени, и тук седи един от тях. Това дребосъче струва цяло състояние като оплодител.
Роджър дишаше учестено. Изглеждаше щастлив, че не е скопен и струва толкова много пари.
— Ако късметлията, който го притежава, иска да го продаде, предложението ми още е в сила. Ще бъда на изход 16. Самолетът ми за Далас отлита след час.