— О, не! — възкликна Тексако и дръпна каишката.
В същия миг разбра защо териерът се бе отскубнал толкова лесно. Нашийникът беше от картон. Роджър избяга, оставяйки Тексако втрещен с каишката и празния нашийник в ръце.
Териерът профуча покрай охраната и скочи в ръцете на Биано. Виктория и Биано хукнаха надолу по пътеката. Тексако Филипс се завтече след тях. Опита се да мине през охраната, но две ченгета го хванаха и задържаха. Онова, което последва, не беше приятна гледка. Бившият бейзболист замахна с месестата си лява ръка и повали едното ченге. Хукна по коридора, но група разгневени полицаи се втурнаха след него. Накрая го събориха на земята. Тексако ожесточено се съпротивляваше.
— Кучето ми! — крещеше той. — Той открадна шибаното ми куче!
Но ченгетата не го слушаха. Бяха твърде заети. Удряха и без това сплесканото му лице с палки и го ритаха в сбръчканите топки. Пръскаха го с парализиращ газ, докато изпразниха флаконите.
Преди да се качат на самолета, Биано и Виктория спряха и отвориха преносимата кучешка колиба с надпис „КУЧЕШКИ ОТДЕЛ НАРКОТИЦИ, АМЕРИКАНСКА МИТНИЦА“. Роджър влезе вътре и се настани в първа класа на самолета за Маями.
Биано преброи четири хиляди и петстотинте долара, които току-що бе отмъкнал от оправилия се към затвора Тексако Филипс. Сложи ги в плик, залепи го, написа „Джон Бейтс“ и повика стюардесата.
— Бихте ли извикали този господин? Помолете го да вземе това от билетното гише.
— Разбира се, господине.
След малко младата жена се върна и каза, че господин Бейтс е чакал отпред и му е предала плика.
— Каква беше онази врява там? — попита Биано. — Какво е направил човекът, когото полицията гонеше?
— Опита се да мине през охраната. Това е федерално престъпление. Явно имаше пистолет. Задължителната присъда за това е десет години. Мисля, че дълго няма да го виждаме.
— Нима? — престори се на изненадан Биано.
— Федералните власти гледат много сериозно на такова нещо — отговори стюардесата и отмина.
Виктория се усмихна.
— Потресена съм. С един камък два заека — ухили се тя.
Роджър махаше с опашка. Веселото тупкане по стените на кучешката колиба имаше ефекта на аплодисменти.
Десет минути по-късно самолетът пое по пистата.
Бяха се отървали от Тексако Филипс.
Беше време да включат в играта Томи Рина.
Четвърта част
Включването на мишената в играта
„Някои лъжи са по-правдоподобни от истината.“
16.
Клуб „Залива на сабите“
Законите на Бахамските острови изискваха Роджър да има инжекция против бяс и удостоверение от ветеринарната служба. Излязоха от летището и поеха по едно шосе с палми от двете страни. Кучето седеше на предната седалка на взетия под наем форд с климатична инсталация и страдаше от инжекцията, която току-що му бяха направили. На нашийника на териера имаше нова зелена пластмасова табелка, на която пишеше, че е прегледан от Министерството на земеделието и транспорта на Бахамските острови.
Напуснаха района на летището, завиха надясно и поеха към клуб „Залива на сабите“, намиращ се в най-източния край на острова. Минаха покрай Пеликан Пойнт и през едно прашно село на име Маклийн Таун, осеяно с останки от архитектурата на петнайсети век от времето на Колумб. Ярко боядисаните дървени сгради от последвалите години бяха засенчени от огромни кипариси. Имаше тесни ламаринени колиби със сенници, подпрени на греди, които приличаха на старци, приведени над бастуните под лъчите на убийственото тропическо слънце.
Онзи, който бе проектирал клуб „Залива на сабите“, познаваше добре тропическия разкош. Сградата беше разположена досами края на острова, за да може да се възползва от атлантическите ветрове.
Биано зави и навлезе в очертанията на курорта, минавайки под огромен свод в европейски стил, охраняван от статуите на Колумб и Магелан. Посипаният със ситно натрошени мидени черупки бял път се виеше покрай великолепно игрище за голф. Накрая се видя и самият клуб — смесица от архитектурни стилове, по чудо преливащи в едно. В брошурата, която Виктория купи на летището, пишеше, че входът и арката са изградени от развалините на манастир в готически стил, датиращ от четиринайсети век. Уилям Рандолф Хърст бе открил вече разградената постройка в един склад в Лурд, Франция. Както били складирани в сандъци, останките били продадени на Хънтингтън Хартфорд, който ги пренесъл с кораб на Бахамските острови. Произведенията на изкуството бяха намерили място в алеята за коли пред клуб „Залива на сабите“. Ефектът беше поразителен — старинно феодално величие, примесено с ветровитото безразличие на Бахамите. Ято свободно разхождащи се розови фламинго допълваха колоритната атмосфера.