— Хари, може ли да излезем за малко? — проплака Биано. — Загуби достатъчно. Да вървим, преди да си загубил целия си автомобилен бизнес.
— Престани да хленчиш и да се оплакваш. Само пъшкаш и охкаш и разваляш настроението на всички.
— Господа, ще ни окажете ли честта да бъдете наши почетни гости по време на престоя си тук? — попита Бузини, показвайки лешоядската си усмивка.
— Точно така, по дяволите. Можеш да се обзаложиш, че ще остана. Трябва да компенсирам за загубата. Няма начин късметът да не се обърне.
— Не може ли поне да хапнем нещо? — изхленчи Биано.
— Нашата Пеликанова зала е отлична, а менюто — изискано. Ще ви донеса ключа от стаята. Позволете аз да направя резервацията — каза Бузини, кършейки ръце.
Приличаше на управителя на „Пръстени и други“ в Атлантик Сити.
Най-после Томи се съгласи с брат си, че Калиопа Лав е адски досадна. Намираха се в бара на клуб „Залива на сабите“. Томи седеше с гръб към стената, за да оглежда мадамите, които излизаха от басейна. Погледът му бе прикован от една брюнетка в жълта копринена рокля. Не можеше да откъсне очи. Роклята приличаше на нощница и сексуалното въображение изду слабините му, докато Калиопа надуваше главата му с оплаквания.
— Онези деца край басейна ще ме сбъркат — нареждаше тя, докато Томи изучаваше самотната красавица, която седна до барчето.
Неколцина мъже предложиха да я почерпят или да танцуват с нея под звуците на малкия оркестър. Чернокосата отказа на всички.
— Направи хотел само за възрастни, Томи — продължаваше Калиопа. — Това е казино. Хлапетата не залагат. Нямат работа тук. Знаеш ли, пикаят в басейна!
— Идеята да дойдем беше твоя — изръмжа Томи. — Защо не млъкнеш за малко? Само дрънкаш. Да не съм шибан отдел за жалби?
Погледът му се съсредоточи върху брюнетката, която кръстоса крака и цепките на роклята й се отвориха. Опитното око на Томи вече бе забелязало, че отдолу е гола като яйце. Единственото, което не позволяваше на члена му да се вирне, беше непрестанното бръщолевене на Калиопа.
— Хамбургерите са скапани — отбеляза тя. — Трябва да говориш с готвачите. Кажи им да не прегарят месото, за бога.
— Защо не си починеш? — въздъхна Томи.
— Опитвам се да ти помогна. Препичат всичко. Но може би на теб ти пука само за парчето месо между краката ти.
— Престани да говориш като курва. Джо казва, че приказваш като уличница, и има право.
Томи се премести леко надясно, за да вижда по-добре над рамото на Калиопа. В бара влезе червенокос мъж, който започна да говори с полуголата богиня от фантазиите на Томи. Тя не направи опит да прикрие бедрата си. Но не прогони онзи тип, както стори с другите. Той беше твърде красив и висок и Томи го намрази от пръв поглед. После червенокосият извърши най-големият грях — сложи ръка на рамото на богинята, наведе се към нея и зашепна в ухото й. Томи извади петстотин долара.
— Защо не отидеш да поиграеш? — предложи той и Калиопа грабна парите като гладен дървесен гущер, изплезил език за някое насекомо.
Тя стана.
— Знаеш ли какво, Томи? Не е необходимо да се държиш с мен като с курва. И аз имам чувства.
— Да, но ти не даваш пукната пара за моите. Цял ден ми надуваш главата. Направи това, промени онова. Този хотел не е мой.
— Нали каза, че е твой?
— Джо взима решенията.
— Позволяваш му да те води за носа. Той е по-малък от теб, Томи. Ти би трябвало да се налагаш. Пък и Джо не е чак толкова умен.
— Просто отиди да изхарчиш петстотинте кинта и престани да се заяждаш с мен.
Калиопа се обърна и излезе, като въртеше задник, опитвайки се да успокои Томи, но той не видя шоуто. Не откъсваше очи от момичето на бара. Високият червенокос тип изчезна и тя направи знак на бармана, че иска сметката. Томи му махна, поклати глава и посочи към себе си. Барманът кимна, после се наведе към жената и й каза нещо. Тя погледна към Томи, сетне нарочно отвори чантата си и плати. Стана и тръгна към изхода, после рязко се обърна и се насочи към Томи. Той наблюдаваше полюшващите се бедра и очертанията на гърдите й през прозрачния плат на роклята. Красавицата се приближи до него, сложи ръка на хълбока си и се усмихна.
— Мога да си плащам сметките. Но все пак, благодаря.
Прелъстителният й глас изсвири като студен вятър по гладък мрамор.