Приближиха се до апартамент 10Б. Биано потропа. Дъфи открехна вратата, после я отвори широко. Апартаментът в бяло и бежово беше великолепен. Имаше висок таван, просторен балкон и скосени прозорци, за да отклоняват слънчевата светлина. Обзавеждането беше подбрано с вкус. Биано и Дъфи бяха поръчали хайвер и шампанско, но не ги бяха докоснали. Виктория умираше от глад, затова изгълта няколко хапки с черен хайвер.
Биано даде на Дъфи синята брезентова чанта. Старецът я отвори и започна да изважда съдържанието й. Сондата беше съвсем малка.
— Зъболекарска е — обясни Дъфи.
Внимателно я сложи на масата, сетне измъкна комплект ножчета, няколко тъмни шишенца, бурканче епоксидна смола, бутилка бяла боя и тънки четчици.
— Ще отнеме известно време — добави той и прикрепи на ръба на масата малко менгеме.
Заровете от казиното бяха наредени в другия край на масата. Виктория се вторачи в тях.
— Струват ми се еднакви.
— Вгледай се в буквата „С“ — каза Дъфи.
Тя присви очи.
— Леко е вдлъбната.
— Точно така. Направено е нарочно. Освен това вътре в зарчето има специален оцветител.
Дъфи сложи заровете в менгемето и пусна през тях ултравиолетов лъч. Вътре по диагонал блесна пурпурночервена светлина.
— Адски хитро — отбеляза Виктория.
— И така, ще им пробием дупки, без да докосваме пурпурната ивица. Ще проникна през бялата точица. Ще сложа целофановия газ до отворената фурна, за да се затопли. Ще стане тежък и гъст и ще можем да го излеем. Ще напълним дупката до половината и ще оставим място за разширяване на газа. Ще запушим отвора с епоксидна смола и ще го боядисаме в бяло с тези тънки четчици.
— Колко време ще продължи всичко това? — попита Виктория.
— Около четири часа, ако действам бързо. Трябва да бъдем готови до три часа. Дакота ще свали Томи и ще го заведе в стаята си в един.
Биано се обърна и неочаквано излезе на балкона.
— Да ти помогна ли с нещо? — попита тя.
— Не. Това е форма на изкуство. Много деликатна работа. Една малка грешка и чифтът е съсипан. А може да ни потрябват всичките дванайсет. — Дъфи взе шишенцата с целофанов газ и ги сложи на стола в кухнята пред отворената фурна. Вдигна единия от прозрачните зарове и го постави в менгемето. — Първо ще направя чифт по-тежки с любимата си седмица. Това означава, че ще пробия двойката и петицата… Какви ли не зарове съм правил. По-рано имаше едни, в които вкарвах метални тежести. Трябваше да се промъквам в склада на казиното, където поправяха масите, и да инсталирам магнит под сукното. Беше трудно, но си заслужаваше риска. Разбира се, това беше преди да въведат камерите.
Виктория гледаше като омагьосана, докато Дъфи работеше.
— Правил съм всякакви измами на карти и със зарове, но тази сега е най-добрата. Не може да се сравни с нищо. — Той се ухили и сложи в менгемето второто зарче. — Докато върша работата, ти отиди да успокоиш Биано. Нещо не е наред.
— Може би защото още е влюбен в Дакота, а тя ще спи с един дребосък, който може да бъде окачествен само като заместител на хемороид. Какъв живот водите само!
— И това е начин да изкарваш прехраната си.
Виктория извади кока-кола от хладилника и излезе на балкона, минавайки покрай Роджър, който се бе свил на тапицираното с коприна канапе и хъркаше. Седна до Биано и се вторачи в озарения от лунната светлина океан. Прожекторът на хотела осветяваше назъбените скали и заострените, мокри от морската пяна хребети, които красиво блестяха.
— Кредитът на Дъфи е одобрен — каза тя. — Ти не попита, но всичко стана както го бяхме планирали… Двеста хиляди.
— Управителят на казиното ни каза — отговори Биано и отново се умълча.
— Не искаше Дакота да играе ролята на съблазнителка, нали? Защото не желаеше да е с Томи, така ли е?
— Не е заради Дакота. Държах се глупаво. Знаех, че е професионална прелъстителка, когато тръгнах с нея. Бях толкова самотен, че направих грешка. Но вече всичко свърши.
Виктория не знаеше какво да му каже. Той се бе променил толкова много за два дни. Съвсем не приличаше на човека, който открадна документите й и продаде черната перла. Сега Биано беше тъжен и уязвим и Виктория усети, че я привлича.
— Страхуваш ли се от Томи? — попита тя.