— Да.
— Самолетът ще бъде на частното летище на зазоряване. Трябва да сме там, когато пристигне — каза Биано на Виктория.
Сетне нареди заровете в картечната лента под облегалките за ръце на инвалидния стол, така че Дъфи да може да изважда който поиска. Накрая Дъфи седна на подвижната тоалетна.
— Вземи Роджър, качи се на микробуса и ни чакай на паркинга. Ако се случи нещо непредвидено, искам да си наблизо. Провали ли се всичко, качи се на самолета и замини без нас.
— А Дакота? — попита Виктория.
— Тя ще остане с Томи при всички случаи. Ще го дундурка, след като заминем.
Тя отвори вратата. Биано спря за миг. Сините му очи срещнаха нейните.
— Благодаря. За всичко.
Виктория се отдръпна, за да минат.
19.
Измамата със заровете
Люк Зигман зяпна, когато видя дъртия дрисльо в три часа сутринта. Главата на стареца клюмаше. Изглеждаше полужив. Зигман вече знаеше, че името му е Хари Прайс. Бяха заснели него и племенника му със скритата камера и бяха сложили снимките им на голямото „табло на губещите“, за да могат всички служители на казиното да ги видят и да се държат с тях по специален начин. Не искаше да ги пуска, преди да прибере всичките им пари. Хленчещият племенник спря инвалидната количка срещу крупието.
— Господи, чичо Хари, не може ли да си легнем? Среднощ е, по дяволите.
— Получих кредита. Всичко е точно. Дайте чипове и да започваме — дрезгаво изхриптя Дъфи.
Люк взе телефона и осведоми управителя на казиното, Арнолд Бузини, че господин Прайс иска чипове за всичките двеста хиляди долара кредит.
— Дай му ги. Одобрен е — отговори Бузини, зарадван, че дъртият пикльо отново е на масата.
След няколко минути пристигна подносът с чиповете. Бяха натрупани на високи колони от по сто долара в синьо, петстотин в червено и хиляда в златисто. Биано взе чиповете и ги сложи на масата.
— Какъв е таванът? — изграчи Дъфи.
— За вас, господине, пет хиляди — отговори Люк.
— Божичко! Не можете ли да го вдигнете още?
Зигман пак се обади на Бузини, който му даде разрешение на масата да се залага без ограничение. Казиното беше почти безлюдно. В Лас Вегас хората играеха нощем, но в карибските хотели имаше повече посетители през деня, затова Бузини нямаше нищо против да махне тавана.
— Залагам десет хиляди на десет — заяви Дъфи, притисна хлътналия си гръден кош до масата и се закашля.
Люк се усмихна, защото десет се падаше трудно. Той не видя как ръката на стареца се плъзна към облегалките на инвалидния стол и измъкна фалшивите зарове. Дъфи ги задържа в шепата си двайсетина секунди, после ги хвърли. Те се претърколиха и се обърнаха на две по пет.
— Ура! — извика Дъфи и започна да се дави и задушава.
— Десет печели трийсет хиляди — монотонно обяви крупието.
Дъфи бързо прибра фалшивите зарове и върна в игра оригиналните. После заложи четирийсет хиляди на четири.
На Зигман не му хареса факта, че смотанякът бе престанал да залага глупаво и вече играеше умно.
— Бъдете добри към татко, бъдете добри — каза Дъфи на заровете и незабелязано го подмени с фалшивите.
— Печели четири — рече крупието и погледна Люк.
С две хвърляния старецът си беше върнал онова, което загуби през деня.
Зигман взе телефона, обърна се с гръб към масата и се обади в офиса.
— Господин Бузини, този тип ни удари с повече от петдесет хиляди. Да върна ли тавана на залаганията?
— Още ли играе глупаво?
— Не. Изведнъж се превърна в истински играч.
— Пусни заровете във вода. Ако са нормални, остави го, но продължавай да ме информираш.
Люк събра заровете от масата, погледна леко вдлъбнатото „С“ и ги пусна в чаша вода. Заровете не се претърколиха. Целофаненият газ вече се бе върнал в естественото си газообразно състояние.
— Искам си заровете. С тях ми върви — сърдито изхриптя Дъфи.
— Добре, играта продължава — рече Зигман, изсуши със салфетка фалшивите зарове и му ги върна.
Дъфи мигновено ги подмени с оригинални и заложи всичките петдесет хиляди, които бе спечелил.
Сетне пак изпадна в пристъп на кашлица. Тялото му започна да се гърчи конвулсивно.
Крупието стана нервен, като чу каква е заложената сума.