— Ще разрешим двайсет хиляди — каза той, най-после взимайки решение. — Това е новият таван на тази маса.
Съсухреното тяло на Дъфи се тресеше.
— Чичо Хари, трябва да вземеш лекарствата си. Не го ли направиш, ще получиш някой от онези пристъпи.
— По дяволите лекарството! Тези задници с готовност прибираха парите ми, когато губех. Започнах да печеля и изведнъж — нови правила.
Неколцина от посетителите, които се бяха събрали около него, започнаха да шушукат одобрително. Всички бяха на мнение, че това не е честно. Дъфи се тресеше и гърдите му мъчително се надигаха.
Люк отново се обади на Арнолд Бузини, който слезе и забърза към масата. Някои от другите играчи изразиха на глас подкрепата си за Дъфи.
Зигман погледна Бузини, който кимна одобрително.
— Добре, ще приемем залога — каза Люк.
Дъфи се ухили и се разтресе, после взе заровете на казиното и ги хвърли.
— Печели седем — рече крупието и Дъфи прибра още сто хиляди долара.
— Хайде, давай. Все така да ми върви — викна старецът.
— Изпий лекарството си, чичо Хари — каза Биано. — Ще получиш конвулсии.
— Затваряй си устата — изграчи Дъфи.
Ръката му силно затрепери. Изпусна веднъж заровете, взе ги и накрая немощно ги хвърли.
— Залагам на осем.
Дъфи се тресеше и хриптеше.
— Какво му има? — попита Бузини.
— Епилептик е. Не иска да вземе лекарството си. Казва, че му носело нещастие — отговори Биано.
— Господине, трябва да изпиете лекарството си — рече Бузини.
— Я си го начукай — сопна му се Дъфи. — Хайде, осмичке, ела при тати.
Хвърли заровете и пак спечели.
Пред Дъфи вече имаше чипове за над половин милион долара.
— Провери ги — заповяда Бузини и Зигман грабна заровете от масата.
Първо ги прегледа на ултравиолетова светлина, сетне ги пусна в чашата. Заровете не се претърколиха.
— Дайте тук печелившите зарове — извика Дъфи.
Цялото му тяло се тресеше. Изглеждаше много болен.
Главата му клюмаше и той губеше контрол върху конвулсивно потрепващата си ръка.
— Господине, мисля, че трябва да отидете на лекар — каза Бузини.
— Печеля, затова се хиля. Не мога да спра. Късметът е на моя страна.
Арнолд Бузини погледна купчината златисти чипове. Още едно залагане и казиното щеше да излезе на червено. Съзнаваше, че това е логика на губещ, но не знаеше какво да направи.
— Свържи ме с Томи — каза той на Люк.
Не искаше смяната му да приключи с половин милион долара загуба. Томи Рина трябваше да измисли нещо.
Зигман погледна часовника си и каза:
— Три и четирийсет и пет е.
— На масата има половин милион долара. Обади му се. Томи трябва да знае.
Люк започна да набира номера. Всички чакаха.
— Какво става? Хайде да продължаваме. Какъв е проблемът? — кресна Дъфи.
Думите му оживиха останалите клиенти, повечето от които вече залагаха и печелеха с него.
— Кой се обажда, по дяволите? — попита съненият глас на Калиопа, която спеше в голямата частна вила на фамилията Рина.
— Люк от казиното. Трябва да говоря с Томи. Дай ми го.
— Томи не е тук, задник такъв. Един господ знае къде е — отговори тя и тръшна слушалката.
Зигман погледна Бузини и поклати глава.
— Хайде да продължаваме… — врещеше Дъфи.
Бузини не знаеше какво да направи.
— За бога, позволете му да играе. Толкова е развълнуван, че ще получи пристъп. Тогава ще видите какво ще стане — предупреди Биано.
— Добре — съгласи се Бузини.
Донесоха нови зарове. Арнолд ги провери и ги пусна на масата.
Дъфи ги чукна и се падна шестица.
— Залагаме на шест — монотонно обяви крупието.
Под зоркия поглед на три чифта очи Дъфи извърши магическия си номер, подменяйки заровете, докато управителят го гледаше в ръцете. Никой не видя нищо. Старецът затопли заровете в шепата си и ги хвърли.
— Шест печели — обяви крупието и Дъфи вече имаше чипове за един милион долара.
— Давай — изхриптя старецът и двайсетината зрители избухнаха в аплодисменти.
— Намери Джо в Ню Джърси — каза Бузини. По челото му изби пот.
Люк грабна телефона и се обади на Джо Рина.
— Давай — провикна се Дъфи.