— Не, господине, не можете да заложите един милион, без да получа одобрение.
— Задници — изръмжа старецът. Ръката му силно трепереше.
Джо се събуди веднага щом телефонът иззвъня. Беше почти четири сутринта. Знаеше, че обаждането е важно. Никой не го търсеше по това време, освен ако не беше грешен номер, бедствие или някой, който си търсеше белята.
— Какво има? — попита той.
— Един момент, господине — каза Люк. — Арнолд Бузини от казино „Залива на сабите“ иска да говори с вас.
Той даде телефона на Бузини, който се прокашля и докато наблюдаваше как Дъфи и Биано спореха за лекарствата, прошепна:
— Господине, тук възникна дребен проблем. На трета маса имаме голяма печалба. Удариха ни с над един милион долара… за по-малко от час. Играчът е разгорещен. И неколцина други залагат с него.
— Проверихте ли заровете?
— Да, господине. В ред са… или поне така изглеждат.
— Томи е там. Намерете го.
— Не можем да го открием, господине. Не е във вилата. Не знаем къде е.
Джо седна в леглото. Понякога безотговорността на Томи беше поразителна. Беше страхотен, когато се отнасяше до мокри поръчки, но станеше ли дума за бизнес, беше кръгла нула. Джо сподави гнева си и се опита да се съсредоточи.
— Онзи тип фигурира ли в някой от нашите списъци?
— Не, господине. Името му е Хари Прайс. Възрастен човек на инвалидна количка. Собственик е на автомобилен парк във Фресно. Племенникът му се казва Дъглас. В кредитното му досие пише, че е безработен геолог, специалист по петролни кладенци. Небесното око ги наблюдава. Или са много добри, или не лъжат.
— Добре. Ето какво ще направиш. Намали тавана на масата на петдесет хиляди. Дай им да заложат още веднъж, за да спечелиш време. Докато играят, претършувай стаята им. Ако е чиста, сложи нещо… наркотици, каквото и да е. Извикай полицията. Ако играчът се ядоса или предизвика инцидент, спри играта, за да оправиш сметката. Забави се с плащането, увъртай и не им позволявай да излязат от хотела с парите. Ще ги арестуват за наркотици и ще си върнем парите. Ясно ли е?
— Да, господине.
— И кажи на брат ми, че искам да говоря с него, веднага щом го намерите.
— Добре, господине — рече Бузини и затвори, после каза на Дъфи: — И така, таванът на масата е петдесет хиляди. Можете да залагате.
Дъфи започна да спори да махнат тавана, но Бузини не остана да го слуша. Отдалечи се в другия ъгъл на залата, вдигна телефона и нареди на охраната да отиде при маса номер три и да съобщи на полицейския патрул, че имат евентуален проблем с наркотици. После се свърза с помощника си и му каза какво да сложи в апартамента на Дъфи.
Старецът трепереше от гняв.
— Шайка евтини нещастници — измърмори той и взе заровете. — Хайде, елате при татко.
Заложи на девет и спечели.
От телефонните обаждания и от потайните погледи Биано разбра, че скоро ще спрат играта. Сръга Дъфи, за да го предупреди, и старецът не използва фалшивите зарове. След още три хвърляния Дъфи се отказа.
— Осребрете чиповете ми — изръмжа той.
— Играта е спряна, докато оправим сметките — заяви Бузини, но другите играчи останаха да гледат, докато брояха чиповете на стареца.
Процедурата продължи близо петнайсет минути.
— Един милион сто двайсет и пет хиляди долара. Как ги желаете, господине? — попита Зигман.
— Просто осребрете проклетите чипове — изкрещя Дъфи и хората около масата се засмяха.
Служителите на казиното донесоха парите и бавно започнаха да ги броят. Биано бе донесъл синята чанта. Ако Бузини и Зигман се бяха замислили, това щеше да им се стори много странно. Биано прибра парите в чантата и забута инвалидната количка с Дъфи към изхода на казиното. Охраната беше навсякъде. Спряха ги точно когато им оставаха няколко крачки до вратата. Бузини застана пред тях и препречи пътя им.
— Бих желал да ви почерпя нещо по случай успеха. Може да се снимаме заедно с парите и да публикуваме снимката в пресата. За казиното е хубаво да пуска съобщения за големите си победители — каза той.
Наоколо се събраха трийсетина зрители.
— Не пия. И мразя да ме снимат — изграчи Дъфи.
Вече трепереше толкова силно, че се гърчеше на стола.
— Чичо Хари, ще получиш пристъп — предупреди го Биано.
— Сигурни ли сте, че не искате да сложим парите в сейф? — предложи Бузини.