В този миг в далечината се чу вой на сирени. Дъфи погледна Арнолд Бузини, изцъкли очи и изведнъж започна да се гърчи конвулсивно. Опъна крака и вратът му се парализира. Изхвръкна от стола и падна на земята.
— О, боже, той получи епилептичен припадък — извика Биано, зареждайки атмосферата с адреналин и смут. — Извикайте лекар! Линейка!
Дъфи изопна гръб и се задави, докато поемаше въздух.
Ченгетата от патрула нахлуха в казиното. Помощник-управителят пресрещна неколцина от тях и ги заведе на десетия етаж, където намериха торбички с чист хероин.
Дъфи се гърчеше ужасно. Хората стояха безпомощни около него.
В суматохата Биано успя да се измъкне незабелязано с парите. Скочи в синия микробус и Виктория потегли.
След няколко минути пристигна линейката и медицинските служители се втурнаха в казиното. Дъфи изглеждаше изпаднал в безсъзнание. Отвориха устата му и видяха, че е глътнал езика си.
— Този човек е в критично състояние — заяви единият от медиците.
— Къде е другият, по дяволите? — попита Бузини, който най-после забеляза, че Биано е изчезнал с парите, и се паникьоса. — Мъжът с чантата?
Но Биано не беше в казиното.
Санитарите изнесоха Дъфи на носилка и го натовариха в линейката. С включени светлини и сирени колата се отправи към районната болница, намираща се на двайсетина километра на запад. Никой не забеляза синия микробус, който потегли след нея.
Изведнъж Дъфи се надигна и погледна стъписаните медици.
— Вече съм добре. Чувствам се много по-добре. Благодаря — каза той. — Ще сляза тук.
— Лягай долу, човече — заповядаха изумените медицински служители.
Дъфи стана от носилката и се приближи до задната част на линейката, но вратата беше заключена. Опита се да я отвори.
— Лягай на носилката — извика един млад медик.
— Я си го начукай — изфуча Дъфи.
Наближиха болницата и Биано разбра, че Дъфи няма да може да се измъкне. Трябваше да направят нещо.
— Трябва да спрем линейката — каза Виктория, отгатвайки мислите му.
Тя даде газ, мина пред линейката и натисна спирачките. Микробусът застана напряко на пътя. Шофьорът на линейката също спря. Биано изскочи и отвори задната врата. Дъфи слезе и се втурна към микробуса. Биано хукна след него. Един от медиците се завтече след тях, но Виктория включи на задна скорост и настъпи газта. Моторът на микробуса пушеше, а от радиатора капеше вода.
Биано погледна Виктория изненадан, а Роджър скочи на седалката между тях.
— Добре ли си? — обърна се тя към Дъфи.
— Е, не беше най-добрият ми припадък, но със сигурност сред първите десет.
Зад тях се чу вой на сирени. Биано знаеше, че Бузини и полицията ги преследват.
— Завий надясно! Карай през полето! — извика той.
Виктория свърна, разби на трески някаква ограда и подкара по меката почва. Едва управляваше микробуса, но съумяваше да го държи под контрол, насочвайки се на югозапад. Гумите оставяха дълбоки дири и разпръскваха кафява кал, която се виждаше от пътя на заревото на просветляващото небе. През задното стъкло Биано видя, че ченгетата спряха до линейката. Слязоха и се вторачиха в полето. С тях беше и Бузини. Микробусът бе набрал преднина, но полицаите се качиха в колите и подкараха след него.
Пристигнаха на летище „Дийп Уотър“ в шест и пет. Слънцето тъкмо се подаваше над хълма.
— Ако братовчед ми Лий не е дошъл навреме, ще отидем в затвора — каза Биано.
В края на пистата бе спрял червено-сив двумоторен самолет „Кинг Еър“.
— Ето го — посочи Дъфи.
Виктория натисна газта. Полицейските коли се приближаваха. Микробусът стигна до самолета и Биано скочи, преди Виктория да спре. Втурна се към пилота, който се бе облегнал на крилото.
— Вдигай това нещо, Лий! — извика Биано.
Лийланд Х. Бейтс погледна приближаващия се ескадрон от коли и стъписан поклати глава.
— Обикновено правиш нещата по-гладко — отбеляза той и бързо се качи в самолета.
Полицейските коли вече бяха на пистата.
Дъфи и Виктория грабнаха синята брезентова чанта и Роджър, изскочиха от микробуса и хукнаха към „Кинг Еър“.
Лийланд запали моторите и веднага зави наляво.
— Ще бъде трудно, но ще опитаме — каза той. — Ще ме извините, но ще пропусна предварителните маневри. Дръжте се…
Самолетът изрева и се насочи право срещу полицейските коли, които бяха спрели в средата на пистата. Но разстоянието беше достатъчно и точно преди да блъсне първата кола, Лийланд издигна самолета. Една от гумите закачи покрива на най-близкия автомобил.