— Добър опит — отбеляза Томи.
Вътрешностите на Короло се изсипаха. Кръв и стомашни киселини се лееха върху мъртвия му партньор. После сицилианецът отново стреля и този път уцели ченгето в устата. Главата на Короло отхвръкна назад. Ръцете му пуснаха кабела. Парченца от зъбите му заваляха като дъжд върху червения мокет в коридора. Сетне и той изчезна, премятайки се в шахтата.
Тексако Филипс чу как и двамата пльосват в тинята от смазка и глинести шисти на дъното. Взе куфара с четките, гъбите, белината и прахосмукачките и натисна копчето на асансьора. След секунди вече се качваше към Томи.
Тя беше в банята. Седеше на тоалетната чиния и подгъваше с карфици новата си рокля.
— Кой си ти? — уплашена попита Карол, когато го видя. — Какво правиш тук?
— Грижа се за брат си и адски се забавлявам — отговори Томи и после свърши работата — там, в ярко осветената баня.
Ваната се осея с парченца от тялото й, а стената се обля в ситни капчици от мозъчна тъкан и течност.
Със свирещи гуми микробусът се отдалечи от сградата.
— По-бавно — каза Томи и Демо намали. — Карай на този адрес.
Подаде му къс хартия.
— Още ли тъпаци ще пречукаме?
— Много питаш. Ако продължаваш така, ще бъдеш един шибан наемен мъртъв негър.
Тексако видя как раменете на Демо се свиха. Но черният не направи нищо, само караше по-бавно, отправяйки се към адреса, който Томи му бе дал.
Пристигнаха в едно заключено гробище за коли в Хоубоукън. Спряха и Томи извади ключове. Тексако отвори портите и влязоха. Томи погледна Демо и се усмихна.
— Скапа се, като те нарекох наемен негър, нали?
Демо се обърна и го погледна в очите. Там видя лудост и промени отговора си.
— Спокойно, братко. Свършихме работата. Няма нужда да се обиждаме.
— И още как, да ти го начукам. Идваш тук, седиш в микробуса ми и цапаш седалките с гадната си пот. Ти си само едно копеле, което пуши ганджа и танцува вуду. Трябва да те заровят до мършавия врат в свински лайна и да те полеят с магарешка пикня.
Демо гледаше Томи така, сякаш не вярваше на ушите си.
— Сега сигурно си толкова бесен, че няма да посмея да се обърна с гръб към теб, а? Създаваш ми голям шибан проблем. Разбираш ли какво ти говоря? Трябва или непрекъснато да си пазя гърба, или да ти купя дървено пардесю.
И по законите на престъпната логика Томи стреля със зигзауера право през облегалката. Негърът отхвръкна към таблото. Предното стъкло се обля в кръв. Томи го погледна с интерес.
— Искаш ли да ми помогнеш? — попита той умиращия Демо. — Това беше швабското оръдие… А сега, да видим какво ще направи чифутското.
Сицилианецът изстреля още два куршума с „Дезърт Уор Игъл“ и тялото на Демо затанцува на седалката.
— Кажи ми, Демо, кое от двете има повече възпираща сила?
Томи прибра оръжията и слезе от микробуса. Сетне погледна Тексако, който трепереше в студената нощ.
— Тоя скапаняк беше пластмасова чаша, точно както ти казах.
Тексако все още не схващаше.
— Използваш и изхвърляш — поясни сицилианецът.
Тексако Филипс кимна. Нервите му бяха обтегнати до скъсване. За него нямаше съмнение, че Томи Рина е ненормален.
2.
Кралят на измамниците
Обедното слънце на Флорида нагря двата декара, изпълнени с употребявани коли в авторанчото на Боб в Корал Гейбълс. Блещукащи топлинни вълни танцуваха по паркираните автомобили, преоблечени в евтина боя. Те безсрамно молеха клиентите с призивите „Купи ме“ или „Заведи ме у вас“, написани на картончета, пъхнати под чистачките. На антените им равнодушно висяха избелели червени и сини пластмасови триъгълни флагчета — досущ спукани балони след празненство по случай рожден ден. Тази сутрин бизнесът не вървеше. Клиентите само изпробваха с крак здравината на гумите и обещаваха да дойдат пак.