Обувка с висока платформа. Биано се усмихна. Браво, Вики, помисли той.
Томи го набута в лимузината до Стив и Дъфи и накара Джими и Уейд да седнат отпред. Потеглиха, оставяйки Кийт Съмърланд до портата. Още се държеше за главата.
Пътуваха, без да разговарят. Биано намести очилата с дебелите лупи на носа си и погледна Томи, чието изражение не показваше нищо.
— Какво зяпаш? — озъби се мафиотът.
— Ами… Не искам да бъде нетактичен, но… ами, хората на обекта, където отиваме… те не знаят, че там има петрол. Ще бъде добре, ако не разберат този факт.
— Тогава няма да им кажем — рече Томи.
— Уволниха ме. Ако се появя там с цяла група хора, те ще се усъмнят, че има нещо.
— Не искаш да видя залежите, така ли? — попита Томи.
— Не… Не става дума за това… Но ако ме видят да оглеждам мястото, ще станат подозрителни. Ще бъде по-добре, ако обиколим с колата.
— Още не съм решил какво ще правим, затова млъквай. Заболя ме главата.
Пристигнаха в Оук Крест малко след полунощ и обиколиха люцерновата нива на Карл Харпър. На лунната светлина видяха прясно боядисаните тръби и цистерни, на които с бели букви пишеше ФКГП. Томи запали лампата в лимузината и извади красивата лъскава брошура на компанията. Вторачи се в цветните снимки, после отново погледна през прозореца и видя същите тръби и цистерни.
— За какво са всички тези тръби? — обърна се той към Дъфи.
— Ами, попитай доктор Кларк. Той е геологът. Аз съм физик.
— Когато разработваш залежи — обясни Биано, — има опасност от взрив или от пробив на силна струя и Федералната комисия по регулиране на енергията не иска милиони литри да се изливат на земята поради екологични причини. Затова те карат предварително да инсталираш събирателна станция, за да контролираш потока от петрол или природен газ. Тази събирателна станция е съвкупността от тръби и цистерни като онези, които виждаш. Така, ако попаднеш на кладенец, механизмът вече е готов да изпомпва петрола и да го излива в цистерни, където да се съхранява и анализира.
Биано се усмихна на Томи, после махна очилата и ги избърса с вратовръзката си, както би направил всеки истински учен по време на академичен размисъл. Нагласи ги и взе брошурата.
— Нека да ти покажа залежите на картата — продължи той и отвори на чертежа на фермата. — Очертанията на кладенеца са тук. Той е хоризонтален, с наклон четирийсет и пет градуса. Използваме наклонена сонда и подземен резервоар с клапани.
Биано беше в стихията си и се движеше в свободна орбита около планетата си от глупости.
Томи беше объркан, но това нямаше значение, защото вярваше на всяка дума.
— Покажи ми кладенеца, в който сте пуснали сондата — каза той.
— Това е лудост — измърмори Дъфи.
— Престани, Сътън — рече Биано. — Господин Рина има парите, които са ни необходими. Щяхме да се опитаме да откраднем повече от Лас Вегас. Но там има засилена охрана и сигурно щяха да ни арестуват. Идеята да отидем в „Залива на сабите“ беше твоя, защото казиното е по-малко, а охраната — малобройна. Освен това борсата ще затвори „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ всеки момент. Това е най-добрият ни и последен шанс. Господин Рина може да ни помогне. Той ще даде парите, ще изкупим контролния пакет, ще изплатим дълговете на компанията и борсата, и банката ще се разкарат. Ще станем богати.
Дъфи изръмжа, но престана да се оплаква.
Биано показа на Уейд Съмърланд къде да завие. Стори му се странно, че Уейд не каза нито дума, когато оставиха брат му с разкъсано ухо.
— Кладенецът е ей там — каза Биано, когато слязоха от лимузината и тръгнаха надолу по пътя.
Биано разтвори храстите, които бяха отрязани и прикрепени към чували с пясък, за да скрият отвора на кладенеца. Под тях имаше дупка, затворена с метален капак с надпис ФКГП. От кладенеца излизаше малка тръба с диаметър осем сантиметра, прекосяваше нивата и се пресичаше с една от по-големите ръждивочервени тръби.
— Отвори го — заповяда Томи.
— Дълбочината е пет километра и половина — изхленчи Биано. — Няма да видиш нищо.
— Не те питам. Отвори!
— Донован, човекът явно обича да гледа дупки в земята — обърна се Биано към Стивън Бейтс, който дълбоко въздъхна, за да покаже възмущението си.