— Мисля, че ще можем да разхлабим болтовете — каза Стив. — Ще използваме гаечния ключ от багажника на колата.
Изпратиха Джими Фрийз да го донесе. След няколко минути той се върна с гаечния ключ. Двамата със Стив се заловиха да отвинтват болтовете, но се редуваха всички, с изключение на Томи. Двайсет минути по-късно отвориха цистерната. Вече беше три и половина сутринта. Вдигнаха металния капак и го отместиха встрани. Томи се наведе и помириса въздуха.
— Нищо не надушвам.
— Трябва да слезеш долу — нервно каза Биано.
— Ако тук няма петрол, ти си мъртъв.
— Може да са го намерили и изпомпали — заеквайки рече Биано. — Не можеш да ме убиеш само защото кладенецът е празен.
— Само стой и гледай — обеща Томи.
— Стълбичката е вдясно от отвора — намеси се Стив, за да смени темата.
Томи погледна Джими Фрийз.
— Слез долу и ми донеси малко петрол.
— Защо аз?
— Защото аз казвам така. Искам да държа под око тези задници.
Джими взе гарафата и чашата и бавно сложи крак на стълбичката, сетне полека-лека изчезна в цистерната. Чуха го да кашля и да псува. След няколко минути се появи. Очите му сълзяха от изпаренията.
— Пълна е почти до половината — съобщи той.
— Резервоарът побира сто и четирийсет хиляди литра. Там долу има седемдесет хиляди — рече Стивън.
Джими вдигна кристалната гарафа, сложи я в краката на Томи и излезе от цистерната. Томи взе гарафата и я огледа на лунната светлина. Беше пълна до половината с непреработен петрол.
— Мамка му! — възкликна той, съзерцавайки черното злато.
— Нали ти казах? Кога ще ми повярваш? — попита Биано.
— Веднага щом го дам за анализ — отговори Томи.
Петролът в цистерната беше докаран от Санта Барбара. Стив го бе купил от една сондажна компания. Когато го изпратеше в лабораторията, Томи щеше да научи, че е висококачествен, с деветдесет процента чистота и без примеси. Разбира се, в цистерната нямаше седемдесет хиляди литра, а само двеста. Тъй като петролът е по-лек от водата, само трябваше да излеят двестате литра непреработен петрол във водните запаси на Карл Харпър. На повърхността на водата плаваха едва петнайсет сантиметра петрол.
Запушиха гарафата и слязоха на земята. Качиха се в лимузината и Биано погледна Томи. Явно нямаше да се наложи да го води в малкия офис на петролната компания и да го прекарва през онзи лабиринт. Скапаният мафиот бе налапал въдицата. Не откъсваше очи от гарафата. От време на време я взимаше, държеше я в ръцете си, оглеждаше петрола и се усмихваше.
— Добре, момчета, в играта съм.
— Каква част от това е наша? — попита Биано. — Още не сме обсъдили справедливото разпределение на акциите.
Томи го изгледа така, сякаш тази мисъл не бе минавала през главата му.
— Какво ще кажете за шейсет на четирийсет? — ухили се Томи. — Разбира се, аз ще получа шейсетте, а вие ще се занимавате с техническите подробности и ще вземете четирийсет.
— Това е живо прецакване — каза Дъфи.
— Съвсем не. Ще получим четирийсет процента от милиарди долари — възрази Биано. — Хайде, доктор Сътън. Това е по-добро, отколкото можехме да се надяваме, ако се бяхме опитали да откраднем от казината в Лас Вегас… Споразумяхме се — обърна се той към Томи и добави: — Но трябва да побързаш. Борсата може да замрази търговските сделки с компанията.
— Ще се върна тук с парите за по-малко от ден — рече Томи, галейки гарафата с петрола, сякаш беше вълшебен дух.
— Добре — съгласи се Биано.
Томи кимна на Уейд, който включи на скорост. Отправиха се към Фресно, където чакаше частният самолет. По пътя Биано се вторачи в Томи.
— Какво си ме зяпнал, бе? — изръмжа мафиотът.
— Знам всичко за теб и за малкия ти брат — рече Биано. — Вероятно ще трябва да искаш разрешение от него, за да вземеш парите.
— От никого не искам разрешение за нищо.
— Чух, че той е шефът. Той взимал решенията.
— Не си чул добре!
Дъфи си мислеше за Биано, който бе изиграл ролята си перфектно — изпълняваше с нежелание исканията на мишената, после се правеше, че е принуден да се съгласи. Когато накрая получи петрола, Томи беше убеден, защото собствените му въпроси и настоявания бяха довели до този резултат. Сега беше готов да предприеме сделката. Когато жертвата налапаше стръвта, измамниците винаги го пращаха да донесе още пари. Това се наричаше „командировка в страната“.