Шеста част
Командировка в страната
„Как дяволът чете евангелието.“
25.
Много по-близо от преди
Оставиха Томи на летището във Фресно. Той се качи в червено-белия „Чалънджър“. Биано, Дъфи, Уейд и Джими Фрийз гледаха как самолетът изрева на пистата и се извиси в бледото утринно небе.
Биано отново махна очилата и избърса дебелите лупи с вратовръзката си, после се усмихна на Джими.
— Каза, че за един ден ще донесе парите — доволно отбеляза той и намести очилата на носа си. — Много вълнуващо. Наистина.
Джими изръмжа и се обърна. Двамата с Уейд се качиха в лимузината и оставиха Дъфи и Биано. Биано мигновено скри глуповатата си усмивка и очилата с дебели лупи и рамки от черупка на костенурка, от които го болеше главата, и ги пусна в джоба си.
— Томи си падна по пасището за лосове, а? — ухили се Дъфи, гледайки самолета, докато се изгуби от погледа му.
— Да вървим. Трябва да видя какво става с Дакота и Роджър.
Двамата се обадиха да им докарат кола под наем. След двайсет минути пристигна един жълт шевролет и те се отправиха към яхтата пред клуб „Мъд Флат“.
Виктория и Роджър спяха в караваната, която беше спряна в дъното на паркинга. Биано потропа на вратата. Виктория им отвори, а Роджър размаха опашка, макар че беше твърде слаб, за да се вдигне на крака.
Биано се приближи до териера, коленичи и нежно го погали по главата.
— Спасила си го. Страхувах се, че е мъртъв — каза той. — Къде е Дакота?
— В болницата в Ливингстън — отговори Виктория. — Пребита е до смърт. Наложи се да извадят далака й.
Биано трепна.
— Можеш да го подържиш на ръце — продължи тя, посочвайки Роджър. — Приятно му е. Само внимавай за левия хълбок. Откъснати са няколко сантиметра.
Биано взе малкия териер и каза:
— Благодаря ти, приятелче. Направих грешка с Томи. Ако не го беше захапал за врата и не ми беше спечелил няколко секунди, щях да съм мъртъв.
— Може да отидем в Ливингстън и да видим как е Дакота — предложи Виктория.
— Да — съгласи се Биано. — Бих искал.
— Взех и адреса на един ветеринарен лекар. Казах му, че съм намерила Роджър в това състояние и той пожела да го види. Може да се отбием.
Заведоха кучето при ветеринаря, който го прегледа и каза, че за всеки случай трябва да го задържи дванайсет часа. Целунаха териера за довиждане и отидоха в болницата в Ливингстън. Виктория обясни на Биано, че ще остане в караваната, защото е избягала от ченгетата. Освен това не искаше да рискува главорезите на Томи да ги видят заедно. Той кимна и слезе. Двамата с Дъфи влязоха в болницата.
Виктория изведнъж се почувства уморена. Пък и нещо друго кръжеше около нея, пляскайки с черните криле на отчаянието.
Болничната стая беше пълна с метални стативи, окичени с шишета, от които се процеждаха разни течности. Дакота беше будна. Дълго гледа Биано и Дъфи, без да каже нищо. Лицето й още беше насинено от побоя. Устната й беше зашита, но щеше да остане неприятен белег.
— Ще се оправиш ли? — разтревожен попита Биано.
— Така казаха — тихо отговори тя, като се опитваше да не движи устни.
— Не трябваше да те пребива.
— Само хвани онези двама задника, Биано. Успееш ли, ще си заслужава.
Поговориха няколко минути, сетне Дъфи целуна Дакота и й каза, че известно време няма да участва в измамата и ще остане в Ливингстън, за да се грижи за нея и за Роджър.
— Много си мил — усмихна се тя.
Разкошните й черни коси се бяха разпилели на възглавницата.
— Сигурно ще се зарадваш да научиш, че „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ има пълно стоматологично и медицинско осигуряване — каза Биано и хвана ръката й. — Ще се погрижим за всичко това.
Дакота се усмихна едва-едва, разкривайки счупените си зъби, после затвори очи.
— По-добре да тръгваме — каза Дъфи.
— Биано, трябва да ти кажа нещо — промълви тя.
Дъфи излезе в коридора.
— Онова, което стана на Бахамските острови — бавно каза тя, — побоят… беше отчасти по моя вина. Не се справих добре… но Томи не е наред. Не може да се владее. Откача. И когато изпадне в това състояние, губи контрол. Много е страшно. Не бях виждала такова нещо. Внимавай с него.