Гил Грей пристигна в 5:35. Поиска полиграф и им каза да доведат Виктория.
Беше облечен в консервативен сив костюм, тъмносива вратовръзка и подходяща кърпа в джобчето. Безличните му черти бяха аранжирани в невъзмутимо изражение.
— Виктория, бих желал да кажа, че се радвам да те видя — сухо каза той.
— Кажи го, Гил. Неискреността явно винаги ти помага.
— Стигнахме до същността само с две реплики — усмихна се той. — Не мога да ти опиша колко съм щастлив, че те виждам в такова неприятно положение. Никога няма да ти простя за онова телевизионно интервю.
— Бих искала да знам защо съм арестувана.
— По хронологичен или по азбучен ред да изброя провиненията ти?
— Нека просто да са смислени.
И той й разказа, че ФБР наблюдава Макаронаджийския палат и са я видели да се среща с Джо Рина и да му оставя някаква папка, после за общуването й с Биано Бейтс, известен престъпник. Предупреди я, че ако знае нещо, това я прави съучастник във всичките му престъпления. Виктория го гледаше, като усилено се опитваше лицето й да не я издаде.
— Дотук не виждам никакво престъпление — каза тя. — Джо Рина не е издирван за нищо. Мога да се срещам с него, без да ме заплашва обвинение. А що се отнася до господин… как му беше името?
— Бейтс.
— Ами, той ми каза, че е Къртис Фишър. Преди пет дни се запознахме в един бар. Струва ми се приятен. Твърдиш, че е престъпник, така ли? Не мога да си го представя.
Изражението на Гил Грей беше абсолютно непроницаемо. Нищо не можеше да се разгадае. Тънките устни и редките му коси се бяха слели на бледото безизразно лице.
— Виктория, положението ти е много неприятно. Позволи ми да изброя няколко вероятни сценария.
— Моля.
— Мисля, че историята е следната… Ти искаше да напъхаш Джо Рина в затвора. Може да е заплашил теб или семейството ти или просто да ти е предложил адски много пари. Сключила си сделка с него и си му издала местонахождението на свидетелката си. Карол и две смели ченгета са убити. Делото е прекратено и ти отиваш в Сан Франциско, за да харчиш парите и да се забавляваш с един федерален престъпник.
— Тук има много предположения, Гил. Вероятно ще искаш да ги подсилиш с доказателства, преди да ме обвиниш в нещо. Имаш ли документи за всичко това?
— Заснели са те на видеото, когато вчера си оставила папката на Джо Рина. — Той се усмихна мрачно. Усмивката му беше напрегната и противна. — Какво имаше в нея?
— Семейни снимки — уклончиво отговори тя.
— Биано Бейтс е измамник, който фигурира в списъка на десетте най-търсени престъпници от ФБР. По време на петгодишната ти служба в прокуратурата този списък ти е бил изпращан всеки месец. Бейтс е в него от двайсет и шест месеца. Снимката му е закачена на стената.
— Не обръщах голямо внимание на онези списъци, Гил. Бях твърде заета да ти върша работата.
— Бейтс е тук, в Сан Франциско. Следят го непрекъснато. Щракна ли с пръсти, свършено е с него. Можех да го арестувам заедно с теб, но тъй като сме работили съвместно, помислих, че дължа тази среща първо на теб. Щом настояваш да играем твърдо, веднага ще го пипнат.
Той я наблюдаваше внимателно и видя как тя леко трепна, като чу това. Явно Гил беше на прав път.
— Не ми дължиш среща. Просто се опитваш да ме накиснеш.
— Не е необходимо да те накисвам, Вики. Ти си в ръцете ми. Биано Бейтс също. Не е нужно да търся доказателства, за да предявя обвинения към него. Имам дълъг списък с престъпленията му.
— Добре, какво искаш тогава?
— Не съм добър адвокат. Убеден съм, го знаеш.
Тя се въздържа от коментар.
— Но много добре познавам човешката душа и знам правилата на играта. Ето защо се питам: „Защо става така? Защо Виктория прави такива глупашки номера?“. И знаеш ли какъв е отговорът? Тук се мъти нещо друго. Има част от ребуса, която не виждам. Ти си твърде умна за сценариите, които току-що изброих. Ако ми се довериш, може да ти помогна. Вероятно ще сключим сделка и ще намалим обвиненията срещу теб и Бейтс.
Виктория се вторачи в него.
— Каква сделка?
— Признай всичко и сетне ще измислим нещо.
— Задържай, като пускаш, а? — усмихна се тя. — Не и с теб, Гил. Това става само когато играта се дирижира от измамници.
— Не разбирам за какво говориш.
— Сигурна съм, че не разбираш — каза тя, после се умълча. — Не мисля, че ще можем да се споразумеем, Гил. Обвини ме в каквото искаш, сетне ще видим какво ще стане.